България търси защита на корабите след дронови удари

България прекрати издирването на екипажа на търговския кораб Alfa Watan, потопен от дронове край черноморския ѝ бряг, след като спасителите не откриха нито оцелели, нито тела (БНТ). Премиерът Румен Радев казва, че няма доказателства, за да посочи нападателя. Съседните държави, от които България поиска помощ за защита на корабоплаването, все още не са се договорили как да я осигурят.

Рано сутринта на 6 октомври въздушни и морски дронове удариха два търговски кораба на около 70 морски мили източно от Бяла, във води от изключителната икономическа зона на България (БТА). Плаващият под флага на Того Alfa Watan потъна. Вторият кораб, Able, се запали, но остана на повърхността, а целият му екипаж от 18 души беше евакуиран (правителството на България). Писахме за първите часове на спасителната операция (To Brief).

Издирването на екипажа на Alfa Watan даде малко резултати. Координаторът на спасителната операция Румен Николов казал пред Reuters, че на борда вероятно е имало 12 души, смятани за сирийци. До спирането на операцията в 17:00 ч. на 6 октомври екипите открили само преобърната лодка, три спасителни сала и корабно оборудване. По думите му издирването нямало да бъде подновено (БНТ).

Ден по-рано и по на север потъна корабът Royad Mammadov край Румъния. На 5 октомври той се запалил и потънал на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге; двама членове на екипажа загинали, а 11 били спасени (румънското министерство на вътрешните работи, Reuters). Операторът му съобщи, че корабът е отплавал от украинското дунавско пристанище Измаил към Равена (Palmali).

Украйна обвини Русия за ударите с дронове (президентството на Украйна). Румънската морска администрация регистрира пожара и потъването, но не установи причината (Румънската морска администрация чрез Agerpres). Вече има потънали кораби в две държави от ЕС по един и същ търговски маршрут, но няма официално посочен нападател.

Киев посочва Русия, София засега не

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че военноморските контакти с България са установили съвместна руска атака с въздушни и морски дронове срещу двата кораба (президентството на Украйна). Радев му възрази след заседанието на Съвета по сигурността на 7 октомври: според докладите, с които разполагал, не е имало такова съвместно разследване. Той нарече руски удар логична хипотеза предвид товара и курса на корабите, но заяви, че България не може да посочи Русия без доказателства (БНТ).

Министърът на отбраната каза, че са нужни останки от дроновете, за да се установи откъде е дошла атаката, но такива не са открити (БТА). Руското посолство в София заяви, че корабите не са били сред целите на руската армия (AP).

Компанията за оценка на морските рискове Ambrey смята руската отговорност за всичките три инцидента за силно вероятна, като се позовава на връзките на корабите с търговията по Дунав (Ambrey). Това е професионална оценка, но не и доказателството от оглед, което Радев казва, че му е необходимо. Местата, където най-вероятно може да има такива доказателства — обгорелият Able и останките на морското дъно — още не са обследвани.

Искане за защита, засега без план

Съветът по сигурността призова за спешни разговори с Румъния и Турция за съвместни действия по защита на търговските кораби, както и за засилено наблюдение и ускорено придобиване на системи за противодействие на дронове (БНР). Това са препоръки. София може сама да изпълни вътрешните мерки, но съвместната защита зависи от съгласието на Букурещ и Анкара. Радев предложи и оглед на Able и морското дъно с румънска, турска и американска помощ; засега това остава само предложение.

Трите държави вече участват в обща военноморска група, създадена с меморандум през януари 2024 г. за разчистване на мини (румънските военноморски сили). Публично документираната ѝ дейност е отстраняване на опасности от корабните маршрути. Няма публично достъпна информация групата да има мандат да ескортира конвои или да сваля атакуващи дронове. Европейската комисия предостави сателитни изображения по искане на България и Румъния, без да твърди, че те посочват нападателя (Европейската комисия).

Наличната информация позволява само ограничен, но неудобен извод. Единственото постоянно действащо военноморско споразумение между България, Румъния и Турция няма публично описана задача да защитава търговски кораби от дронове, а няма и данни партньорите да са приели българския призив за общи действия. Екипажите на корабите, превозващи товари между украинските дунавски пристанища и пристанищата в ЕС, плават по маршрут, по който вече има потънали кораби. Нападател не е посочен, а публично не е възложена задача на нито една сила да спира подобни атаки.