България заплашва с вето върху санкциите на ЕС

България ще блокира следващия пакет санкции на ЕС срещу Русия, ако патриарх Кирил не бъде изваден от списъка, заяви тази седмица в Брюксел министър-председателят Румен Радев (БТА, Ройтерс чрез МаркетСкрийнър). Случаят отново показва слабостта в европейската външна политика: едно правителство може да задържи общата реакция на всички 27 държави членки.

Санкциите на ЕС срещу Русия се приемат с единодушие по линия на Общата външна политика и политика на сигурност, тоест договорната рамка за общите дипломатически и отбранителни решения на съюза. Всеки пакет влиза в сила само ако всички столици го одобрят (член 31 от ДЕС, процедурата на Съвета за санкции). Едно „не“ от София тежи колкото несъгласие от Берлин или Париж. Унгария години наред показа колко силен инструмент е това. Сега България го използва.

Два мотива, един лост

Възражението на Радев стъпва върху две линии. Първата е икономическа: нови мерки срещу операции, свързани с „Лукойл“, биха могли да засегнат снабдяването с горива в България, както и резервни части за метрото и торове (БТА). Това притеснение има основа. Единствената рафинерия в страната, тази в Бургас, е операция на „Лукойл“ и има доминираща позиция на пазара на горива. Американското изключение, което позволява работата ѝ, изтича през октомври 2026 г. Ако санкциите стеснят оперативното поле на рафинерията, България се оказва с концентриран риск за доставките, различен от зависимостите на Унгария и Словакия от тръбопроводи.

Втората линия е символна. Радев се позова на православната традиция и на историческата роля на Руската църква в българския разказ за освобождението, за да защити изваждането на патриарх Кирил от санкционния списък (Киев Индипендънт, Юронюз). След като Унгария тихо се отказа от дългогодишната си съпротива по темата за Кирил, България остана единствената пречка по този въпрос. Български медии описаха позицията на София като разделена между „енергийна линия“ и „църковна линия“ (Сега).

Именно тази комбинация прави заплахата с вето политически реална. Само икономическо възражение би довело до преговори за изключение. Само религиозно възражение би изглеждало като проруска демонстрация. Заедно двете линии дават на Радев аргумент за вътрешна употреба, който е едновременно материален и символен, и говори на групи с по-благосклонно отношение към Русия.

Забавено възпиране по източния фланг

За държавите по-близо до фронта всяко вето забавя възпирането. Литовският президент Гитанас Науседа нарече принципа на единодушието „инструмент за злоупотреба“ (Версло жиниос). Външният министър на Литва Кястутис Будрис настоя за по-амбициозен 21-ви пакет и заяви, че сегашното предложение не е достатъчно (ЛРТ). За Вилнюс санкциите са част от архитектурата за сигурност срещу съседна военна заплаха. Всяко забавяне отслабва общия натиск върху Москва.

Моделът, който България повтаря, вече е видим в региона. Румънската преса описа ситуацията като „унгарски сценарий“ в съседство (Диджи24). Германски медии откроиха три припокриващи се проблема: българската вътрешна политика, икономиката около „Лукойл“ и структурния дефект в начина, по който ЕС води външната си политика (Дойчландфунк, ен-ти-ви). Последният е същинският проблем. Всяка държава членка с достатъчно твърда вътрешна причина може да я превърне във външнополитически лост върху целия съюз.

Реформата, която сама не може да се реформира

Договорите на ЕС съдържат обходни механизми, но нито един не решава основния проблем. Клаузата „пасарел“ би могла да прехвърли част от външнополитическите решения към гласуване с квалифицирано мнозинство, при което големите държави имат по-голяма тежест и никоя страна не може сама да блокира решение. Активирането ѝ обаче също изисква единодушие, така че реформата е заключена в правилото, което трябва да поправи (Ай Пи Джи Джърнъл). „Конструктивното въздържане“ позволява на една държава да се отдръпне, без да спира съюза, но само ако самата тя избере сдържаност. България не показва такова намерение.

Този месец европейските лидери пробваха частично решение: секторните санкции срещу Русия да се удължават за 12 месеца вместо за шест. Така намаляват моментите, в които скептично правителство получава възможност за натиск. Това ограничава честотата на ветото, но не премахва самия инструмент.

Проектът на санкционния текст, който засяга дъщерни дружества на „Лукойл“ и операциите в Бургас, не е публикуван, затова твърденията на България за икономическа вреда не могат да бъдат проверени независимо (Ю Ейлайв). Публичната позиция на Радев е политически сигнал. Истинският тест ще дойде, когато посланиците започнат да договарят окончателния текст. По-дълбокият въпрос остава: Унгария доказа, че моделът на ветото работи, България го повтаря, а ЕС няма механизъм да спре следващото правителство да направи същото.