Булгаргаз и Нафтогаз договарят газов транзит

Ако танкер с американски втечнен природен газ акостира в Гърция тази есен и горивото стигне до украинските газохранилища до ноември, то ще е преминало през пет национални газопреносни системи в посока, за която тези тръби не са били използвани досега. Този сценарий вече е по-близо до реалност, отколкото в който и да е момент след като Русия превърна тръбопроводите си в политически инструмент. Разстоянието между търговски интерес и реална доставка обаче остава голямо.

Държавните газови компании на България и Украйна, „Булгаргаз“ и „Нафтогаз“, изглежда са близо до двустранна сделка. Български депутат потвърди, че двете страни са „близо до подписване на договор“, но уточни, че „нищо не е подписано“ и няма юридически обвързващи условия („Сега“, „Факти“). Публично не са известни нито обеми, нито цени, нито срок на евентуалния договор.

Коридорът съществува на хартия. Компаниите вече плащат, за да го използват.

Вертикалният газов коридор не е един нов тръбопровод. Той свързва съществуващи и модернизирани системи в Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна в един търговски маршрут от юг на север. Сегашният капацитет е около 5,03 млрд. куб. м годишно, а първото разширение цели 9,41 млрд. куб. м (Energy Industry Review, ZF).

В началото на юли първите дългосрочни търгове за капацитет при Сидирокастро, междусистемната точка между Гърция и България, привлякоха реални купувачи. Около 46 % от наличния капацитет е резервиран за газовите години от 2026/2027 до 2029/2030 (Energy World, OT). Това са енергийни търговци, които плащат за бъдещ достъп до тръбопроводите, а не правителства, които публикуват декларации.

Резервираният капацитет обаче е само право да се използва тръба. Той не означава, че някой вече е купил газ, заявил е дневни количества или е доставил и един кубичен метър до Украйна. Румъния все още проверява дали тарифата, тоест общата цена за пренос през системата, е достатъчно ниска, за да има търговски смисъл. След последните намаления по румънския участък обявената цена от Гърция до Украйна е 5,85 евро за мегаватчас (Euro2day, Parapolitika). Без пряко сравнение с транзитните такси през Полша или Словакия не е ясно дали тази цена работи за търговците.

Скъпата грешка на България става инфраструктура за някой друг

България има най-ясния финансов мотив този коридор да проработи. По договор от януари 2023 г. „Булгаргаз“ се ангажира да плаща около 500 000 евро на ден за турски капацитет за регазификация, тоест за правото втечнен газ отново да бъде превърнат в тръбопроводен газ в Турция. Този капацитет почти не беше използван. До пролетта задълженията към турската БОТАШ достигнаха около 360 млн. евро (БТА). Реалните доставки през май са били едва 25 млн. куб. м при договорен капацитет от 154 млн. куб. м месечно (EADaily).

След срещата на президента Румен Радев с Реджеп Тайип Ердоган през юни договорът беше замразен за 15 месеца: България плаща само за капацитета, който реално използва, докато двете страни предоговарят условията (БНР). Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви, че споразумението няма да натовари българските граждани. Това твърдение изисква проверка през баланса: ако „Булгаргаз“ поеме натрупаните загуби, данъкоплатците или бъдещите потребители на газ пак може да платят чрез по-високи регулирани тарифи или държавно капиталово подпомагане.

Ако газ за Украйна наистина потече през коридора, България превръща блокиран разход в транзитен приход. Това дава икономическа причина страната да тласка физически количества от юг на север.

Украйна има нужда от газ преди зимата. Работи само един вносен маршрут.

Базовата цел на Украйна е 14,6 млрд. куб. м газ в подземните хранилища преди отоплителния сезон. За достигането ѝ са нужни вносни доставки за около 3,2–3,8 млрд. евро при сегашните цени (DiXi Group). В началото на юли хранилищата съдържаха 12,04 млрд. куб. м, а вносът идваше само от Полша при 0,8–1,6 млн. куб. м дневно (UEEX). ЕС мобилизира гаранция от Европейската банка за възстановяване и развитие на стойност 500 млн. евро, за да подпомогне запълването на резервите (Европейска комисия).

Втора посока за внос има значение, защото една тръба може да съществува и въпреки това да остане неизползвана, ако тарифите, договорите или очакваните маржове не оправдават усилието. Последният дългосрочен търг за капацитет по северния коридор през Полша приключи без резервации (TelegrafUA). Южният маршрут е реалистичната алтернатива за Украйна.

Какво показват числата

Коридорът вече има търговска логика, но още няма оперативно доказателство. Компании плащат за бъдещ достъп. Замразяването на договора с БОТАШ създава правилния финансов стимул за България. Недостигът в украинските хранилища създава търсене. Гърция получава роля на вход за втечнен газ, България — изход от тежък договор, а Румъния — транзитен бизнес.

В публичните данни обаче още няма подписан договор за доставка, измерен физически поток от юг на север или заявени количества по целия маршрут. Доказателството ще дойде, когато данните за украинските газохранилища започнат да показват постъпления от юг.