България гласува за осем танкера на САЩ

Българското правителство поиска от парламента да разреши временното разполагане на американски самолети за дозареждане във въздуха в авиобаза „Безмер“ за операции в Близкия изток (БТА, Ройтерс/Яху). Искането обхваща до осем самолета Кей Си-135, до 250 военнослужещи и съпътстващо оборудване за периода от 24 юли до 1 октомври.

Гласуването почти сигурно ще мине. ГЕРБ-СДС, водещата сила в управляващата коалиция, обяви, че ще подкрепи разполагането като знак за надеждност в съюзническите отношения (БТА). ДПС на Делян Пеевски също заяви подкрепа (Факти). По-важното обаче не е резултатът, а самият факт, че България изобщо провежда такъв вот.

Причината е в характера на мисията. Тя подпомага американски операции в Близкия изток, а не рутинна дейност на НАТО, затова кабинетът я изпраща за одобрение в Народното събрание, вместо решението да остане в рамките на Министерството на отбраната (Факти). В Южна и Източна Европа други правителства, които приемат сходна американска логистика, обикновено действат по постоянни споразумения, без нов публичен парламентарен вот.

Какво правят самолетите цистерни и защо „Безмер“

Кей Си-135 дозареждат други самолети във въздуха. Това позволява на изтребители, бомбардировачи и разузнавателни самолети да летят по-далеч и да останат по-дълго във въздуха, без да имат нужда от база близо до зоната на конфликта (Военновъздушни сили на САЩ). „Безмер“ решава практичен проблем: когато местата за такива самолети в предни бази по-близо до Близкия изток се запълнят или станат политически неудобни, Югоизточна България предлага по-сигурна поддържаща позиция зад първата линия (Дъ Уор Зоун).

Военните бази остават въпрос на национален суверенитет според договорите на ЕС, затова Брюксел няма роля в решението. ЕС постоянно говори за геополитическа тежест, но когато става дума кой използва европейска територия и за какво, решава всяка столица поотделно. Различните общества получават различен шанс да дадат съгласие, а повечето не получават никакъв.

Три степени на непрозрачност при приемащите държави

Дефицитът на отчетност има различни форми. България е в по-прозрачния край на спектъра. Гърция, Италия и Кипър стоят на различни позиции по-нататък.

В Гърция Споразумението за взаимно отбранително сътрудничество между САЩ и Гърция дава широк американски достъп до договорени обекти. Базата в Суда бей на остров Крит подпомага операции в Европа, Африка и зоната на Централното командване на САЩ, според самите американски военноморски сили (Военноморски сили на САЩ). Гръцкият парламент е одобрил общото споразумение (Споразумение САЩ–Гърция), но няма гласуване мисия по мисия преди всяко използване. След като рамката е подписана, отделните операции минават без отделно публично разрешение.

В Италия празнината е предмет на политически спор. Парламентът контролира изпращането на италиански сили зад граница, а комисиите на двете камари одобриха последните решения за международни мисии (Аднкронос). Използването на италианска територия от съюзници е друг въпрос. Когато Движение „Пет звезди“ поиска премиерът Джорджа Мелони да обясни ролята на Италия в това, което движението нарече незаконна война на Тръмп (Нотицие Джеополитике), Министерството на отбраната отговори, че дейността е покрита от вече одобрени споразумения (Ил Риформѝста). На практика това означава, че Рим е решил, че нов вот не е необходим.

Кипър е в другия край. Британската база „Акротири“ не е кипърска територия, на която са разположени британски сили. Тя е суверенна британска територия, запазена след споразумението за независимост от 1960 г. Кипърският парламент няма оперативно вето върху случващото се вътре в периметъра на базата, макар островът да поема политическите и рисковете за сигурността от операции, свързани с Близкия изток (Ей О Ей Ви).

Отчетността, която България налага

Моделът в тези пет държави не е еднакъв и точно това е същественото. България поставя въпроса пред парламента, с времеви лимит и ясно посочена функция. Гърция делегира през рамково споразумение. Италия приема съюзническата логистика като вече покрита от договорите. Кипър изобщо няма думата. Всяка уредба произвежда различно равнище на демократична видимост върху една и съща основна реалност: европейската география обслужва американски военен обсег в Близкия изток.

Българският вот е най-чистата версия на тази сделка. Той е и най-рядката. Другите приемащи правителства трябва да обяснят кога съюзническата логистика престава да бъде рутинно администриране на съюза и се превръща в операция, която заслужава ново парламентарно одобрение. Постоянната рамка за достъп в Гърция, доктрината на Италия за договорно покритие и режимът на суверенните бази в Кипър заобикалят този въпрос. Техните парламенти, а и техните общества, имат право на отговор.