България и 45-годишният отбранителен дълг

Колко дълг може да поеме една държава за армията си, когато изплащането ще продължи по-дълго от политическия живот на всяко правителство, което ще работи с него?

На 15 юли правителството внесе в парламента споразумение за заем от 3,26 млрд. евро, подписано по новия европейски инструмент SAFE — „Действия за сигурност за Европа“, кредитна линия на ЕС за отбранителни разходи (24 часа). Условията изглеждат изгодни: до десет години гратисен период преди плащанията по главницата и общ срок до 45 години (Sofia Globe). Но евтиният кредит остава дълг. Последните плащания може да стигнат до 2071 г. А депутатите трябва да одобрят заема, преди да са публично известни повечето проекти, които той ще финансира.

Как работи SAFE

SAFE позволява на Европейската комисия да заема средства от капиталовите пазари, използвайки общия кредитен рейтинг на ЕС, и след това да ги преотпуска на държавите членки за отбранителни покупки (CER). Общият ресурс е 150 млрд. евро. Правилата насочват поръчките към европейски и украински вериги за доставки: поне 65 % от стойността на компонентите трябва да остава в ЕС, Европейското икономическо пространство или Украйна (Европейска комисия).

Съветът на ЕС, в който заседават националните министри, прие SAFE по извънредна правна процедура, която изключи Европейския парламент от процеса. Парламентът оспори това пред Съда на ЕС с аргумента, че използваният правен път е незаконен (Европейски парламент, EU Law Live). Делото още не е приключило. Парите обаче вече се движат: Полша е получила първи транш от 6,56 млрд. евро, а Хърватия — 255 млн. евро (Европейска комисия, Brussels Times). В други държави същата кредитна линия вече поражда различни вътрешни конфликти — от конституционен спор в Румъния за това кое правителство е имало правомощие да поеме заема (Gândul) до публичен сблъсък в Полша между министъра на отбраната и президента заради подписването на закона (TVN24).

Българският вариант на този спор е по-тих, но не по-малко важен. Той опира до това какво реално може да види парламентът, преди да гласува.

Девет проекта, един публичен

Българският заем покрива девет проекта за въоръжените сили по Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. (Actualno). Само един е обявен публично: придобиване на радари за 320 млн. евро по рамково споразумение с Франция (24 часа). За останалите осем няма публикувани стойности на договорите, посочени доставчици, срокове за доставка или информация каква част от работата ще отиде към български компании (Actualno, 24 часа).

Част от подробностите може да са търговски чувствителни или основателно класифицирани по съображения за сигурност. Но мащабът на неразкритите разходи е съществен. Депутатите ще гласуват задължения за десетилетия напред по проекти, които в голямата си част не могат да оценят.

Фискалният контекст прави въпроса още по-остър. Парламентът наскоро увеличи тавана на държавния дълг, за да позволи 3,8 млрд. евро ново финансиране, включително за покриване на бюджетни ликвидни нужди, докато страната все още няма окончателен бюджет за 2026 г. (Forbes България). Правителството твърди, че средствата по SAFE ще бъдат включвани в годишните бюджети за отбрана и така разходът ще се разпредели във времето. Това работи само ако всяко следващо правителство спазва ангажимента през период на изплащане, който се доближава до половин век.

Истинският тест при ратификацията

Проблемът на България не е достъпът до финансиране. SAFE предлага вероятно най-евтиния отбранителен кредит, който страна като България може да получи. Проблемът е искането парламентът да одобри дългосрочен дълг, без да вижда повечето проекти, доставчиците, сроковете за доставка и очаквания ефект върху българския отбранителен капацитет. Споразумението дава на София достъп до най-силния европейски инструмент за отбранително заемане. Дали тези 3,26 млрд. евро ще се превърнат в реални военни способности, или в четири десетилетия обслужване на дълг за вносно оборудване, зависи от отговори, които депутатите дължат на обществото преди гласуването.