Съдът спря държавния контрол над „Лукойл“

България се опита да превърне тревогите за енергийната сигурност в почти собственически контрол върху компании, свързани с „Лукойл“. Конституционният съд постави граница. Решението има значение и извън София, защото показва празнота, която нито една държава в ЕС не е запълнила сама: санкциите могат да замразяват руски активи, но няма общ европейски инструмент, който да премахва руското влияние върху критични рафинерии чрез прехвърляне или принудителна смяна на собствеността. Затова всяка държава импровизира, а националните съдилища определят докъде може да стигне изпълнителната власт.

Какво отмени съдът в София

Българският режим на „особен управител“ позволяваше на правителството да назначи държавно контролиран управител с широки правомощия върху дружества, свързани с „Лукойл“ — от упражняване на права по акции и право на глас до разпореждане с активи (24 часа). Конституционният съд отмени голяма част от тези правомощия. Той прие, че решенията за назначаване трябва да подлежат на съдебен контрол и че държавата не може да продава активи на рафинерията без участие на собственика (Блиц).

Само „Лукойл Нефтохим“, бургаската рафинерия и единствената голяма петролна рафинерия в България, остава под особен режим на управление. Три други дружества, свързани с „Лукойл“, отпадат изцяло от режима.

София е под натиск и от друга посока. Български дипломати са настоявали основателят на „Лукойл“ Вагит Алекперов да бъде изключен от нов пакет санкции на ЕС с аргумента, че това се налага от енергийни и транспортни интереси (ЕФЕ). „Литаско“, търговското звено на „Лукойл“, заплаши с арбитраж заради българските действия, което означава, че държавата може да се изправи пред голям иск за обезщетение. Ограничението е ясно: България иска да управлява стратегически актив, свързан с Русия, без да предприема стъпки, които да нарушат снабдяването с горива или да отключат скъпи съдебни спорове.

Четири държави, четири импровизирани решения

Политическата цел в Европа е сходна. Правните инструменти не са.

Германия постави „Роснефт Дойчланд“ под доверително управление през 2022 г., за да запази работата на рафинерията ПЦК Шведт. Назначеният управител контролира ежедневната дейност, но собствеността остава на „Роснефт“. Берлин няма план да купува или отчуждава дружеството (Бундестаг). Германската конституция, Основният закон, допуска отчуждаване само при обществена цел и срещу пълно обезщетение (чл. 14 от Основния закон). Колкото по-дълго продължава доверителното управление, толкова по-трудно става то да бъде защитено пред съд като временна мярка.

Италия избра друг път за рафинерията ИСАБ Приоло в Сицилия. Рим я постави под временно управление чрез извънреден декрет, а след това одобри частна продажба на „Джи Оу Ай Енерджи“ (Официален вестник на Италия, Ройтерс). Държавата не придоби собственост. Тя надзираваше пазарно излизане и така избегна най-тежкия правен риск.

Румъния може да проверява потенциални купувачи и да оказва натиск чрез лицензионни режими, особено около офшорния газов блок „Трайдънт“ в Черно море. Според Economica.net консорциум от арабски и американски инвеститори е потърсил Букурещ за придобиване на активи на „Лукойл“ (Economica.net). Но Румъния не може просто да нареди продажба.

Полша печели тихо от тази пренастройка. Докато Шведт се отдалечава от руския петрол, полската логистика през Гданск и тръбопроводът ПЕРН придобиват по-голяма тежест (Дойче веле).

Празнотата, която Брюксел не е запълнил

Санкциите на ЕС могат да замразяват активи и да забраняват сделки, но не могат да прехвърлят собствеността върху рафинерия (Регламент 269/2014). Европейският регламент за проверка на чуждестранните инвестиции координира националните прегледи на чужди купувачи, но оставя окончателното решение на всяко правителство (Регламент за скрининг на преките чуждестранни инвестиции). Съдът на Европейския съюз, върховната съдебна инстанция на ЕС, вече потвърди, че дори санкционните мерки подлежат на съдебен контрол (дело „Роснефт“, C-72/15). Извънредната политика не изважда съдилищата от веригата на властта.

Европа има общ геополитически проблем, но няма общ правен инструмент за решаването му. Германия поддържа доверително управление, чиято пропорционалност отслабва с всяка изминала година. Италия организира чисто излизане чрез специален декрет. България прекрачи границата и беше върната назад от собствения си съд. Румъния чака купувачи, които не може да принуди да се появят.

Без обща рамка на ЕС, която ясно да различава поддържането на доставките на горива от фактическото отнемане на собственост, всяко правителство ще продължи да импровизира. Всеки съд ще поставя различни граници, а цената на тази фрагментация ще се разпределя неравномерно: съдебни искове в една държава, риск за снабдяването в друга, отлив на инвеститори в трета. Комисията не може да решава българското вещно право. Може обаче да реши дали Европа ще продължи да оставя този проблем на националната импровизация.