1,7 млрд. лева остават извън банките

До 30 юни Българската народна банка беше прибрала 29,4 млрд. лева в стари банкноти и монети, или 94,48 % от левовите пари в обращение в началото на 2025 г. (24 часа, Факти). На тяхно място в портфейлите и касите вече са евробанкноти и монети за около 8,8 млрд. евро (Факти).

В самото превалутиране няма валутен риск: всеки лев се обменя по фиксирания от закона курс 1,95583 лева за евро (БНБ). България и преди това беше вързала парите си за европейската валута чрез валутния борд от 1997 г. насам. Затова приемането на еврото смени банкнотите в ръцете на хората, но не и цената на парите им.

Периодът на двойно обращение, в който магазините приемаха и лева, и евро, приключи на 1 февруари 2026 г. Оттогава еврото е единственото законно платежно средство (Вести).

Последните 1,7 млрд. лева показват кой още разчита най-много на кеш

Около 1,7 млрд. лева остават извън трезорите на БНБ (24 часа). Това са пари в буркани, семейни пликове, селски къщи, детски касички и забравени каси на малки фирми (Новините, Вяра нюз). Никой не губи тези средства. БНБ ще обменя старите левове в евро безплатно, без краен срок и без ограничение в сумата (Факти).

От 1 юли обаче лесният път се стесни. Търговските банки и пощенските станции бяха длъжни да обменят левове без такса само до 30 юни. След това могат да начисляват такси (Клуб Z, БНР). Проблемът не е лош курс. Цената вече е пътуването до каса на БНБ, чакането и документите. За човек в село далеч от банков клон връщането на малка сума в левове може да означава билет за автобус, половин ден и неудобството да носи пари в брой до областния град.

Затова необменените пари са индикатор за групите, които още зависят най-силно от физическите пари: възрастни хора, работещи в сивата икономика, селски домакинства, дребни търговци. БНБ публикува общата сума. Не публикува разбивка по региони, възраст или доход (24 часа). Държавата знае колко кеш е останал. Още не показва при кого е останал.

Спорът не е за банкнотите, а за цените

Хърватия прие еврото на 1 януари 2023 г. при фиксиран курс 1 евро = 7,53450 куни (Съвет на ЕС). Европейската комисия оцени преминаването като гладко, а прекия ефект от превалутирането върху цените като ограничен (Европейска комисия). Потребителите въпреки това обвиниха еврото за закръглянията в ресторантите и поскъпването на хотелите. Анализаторите посочваха енергията и услугите като по-силни двигатели на инфлацията (Вечерни лист).

България минава през същата логика. Според експресната оценка на Евростат за юни 2026 г. годишната инфлация в България е 5,3 %, макар че на месечна база цените са спаднали с 0,4 % (Юронюз). По-голямата част от годишния показател идва от разходите за енергия, а не от закръгляния на касите.

България въведе задължително двойно обозначаване на цените от август 2025 г. до август 2026 г. Така потребителите виждаха левовата и евровата цена една до друга на всеки етикет, което затрудни прикриването на необясними надценки (Вести).

Съседите гледат същата история през своята политика

Полските медии представят българското преминаване към еврото като предупреждение, че евтините почивки в България може да последват „хърватския път“ на по-високи цени (Онет). В Румъния разказът звучи различно: България вече е в еврозоната, докато Букурещ още не покрива критериите за инфлация и публични финанси (Икономика, ЕЦБ). Едни и същи факти се четат през различни вътрешни спорове.

Левът изчезва тихо и именно това е успехът на операцията. Последните 1,7 млрд. лева ще се връщат постепенно през касите на БНБ в следващите месеци. Спорът какво е направило еврото с цените ще продължи по-дълго от самите левови банкноти.