Проектобюджетът от €2tn разделя ЕС

Спорът за бюджета на ЕС вече прилича на задръстване пред еднолентов мост: всички виждат къде е блокажът, но всяка столица очаква някой друг да даде назад. Германия може юридически да спре следващия дългосрочен бюджет. По-трудният въпрос е политическият: Берлин има нужда от съюзници, които отхвърлят същите компромиси, а тази коалиция вече се разпада.

Натискът се вижда в числата. Сегашният дългосрочен бюджет е около 1,2 трлн. евро, докато следващият проект на Комисията е описан от Европейската сметна палата като почти 2 трлн. евро. Първият компромисен текст на Кипър според публикации намалява сумата с около 2 %. Малкото съкращение е важно, защото изважда наяве истинския избор: отбраната, Украйна, конкурентоспособността и разширяването ще бъдат ли добавени върху стария бюджет, или ще изместят част от него?

„Пестеливият“ лагер не е толкова единен, колкото изглежда

Кипър може да пише компромисните варианти. Не може да накара правителствата да искат един и същ резултат. Когато числата се появят на хартия, столиците спират да защитават лозунги и започват да защитават собствените си загуби.

Тук маневреното пространство на Германия се стеснява. Ветото работи чисто само когато други могат да застанат близо до него. Швеция дава на Берлин известно прикритие по горната граница на бюджета: Йесика Розенкранц нарече предложените 1,23 % от БНД на ЕС „напълно неприемливи“. Но Стокхолм също приема Украйна и отбранителното сътрудничество като реални приоритети, както показва скандинавско-балтийско-украинската декларация за отбрана.

Това създава практичен проблем за лагера на ниските разходи. Много правителства могат да се съгласят, че бюджетът трябва да е по-малък. Много по-малко могат да се съгласят коя програма трябва да бъде орязана първа.

Италия добавя нова пукнатина. Рим е нетен платец в бюджета, но Джорджа Мелони отново отвори спора за отстъпките, като заяви пред „Юронюз Италия“, че намаленията за други държави не могат да се третират като постоянни, докато Италия плаща без сходна защита. Това не противопоставя просто платците на получателите. То кара самите платци да се пазарят помежду си още преди да са стигнали до получателите.

Голямото число прикрива истинския недостиг

Използваемият бюджет е по-малък, отколкото изглежда от общата сума. Португалски медии съобщават, че кипърското предложение се равнява на 1,23 % от БНД на ЕС, или 1,13 %, ако се изключи изплащането на дълга по „Следващо поколение ЕС“. Обслужването на дълга може да направи тавана да изглежда щедър, докато оставя по-малко място за реални разходи.

Испания отказва новите приоритети да се финансират чрез съкращаване на старите. Съвместната декларация на Мадрид за многогодишната финансова рамка подкрепя отбраната, конкурентоспособността и стратегическата автономия, но не за сметка на кохезията, земеделието или рибарството. Посланието е директно: ако Европа иска геополитически бюджет, трябват свежи пари, нови приходи, по-бавно изплащане на дълга или общо заемане.

Румъния тръгва от друг страх. „ХотНюз“ съобщава, че земеделието и кохезията остават около 770 млрд. евро в пакет от приблизително 2 трлн. евро, но в разпространения текст все пак има съкращения. Земеделското искане на Букурещ, описано от „Агроинтел“, е подкрепата за фермерите да остане отделна, стабилна и без задължително национално съфинансиране на директните плащания.

Затова източната подкрепа е най-чувствителната линия в проекта. Полша и Румъния искат по-силен аргумент за регионите, изложени на войната на Русия и на натиска от разширяването. Южните правителства ще попитат дали тези пари идват от същия кохезионен ресурс, на който самите те разчитат. Ако обещанието остане само в формулировките, то ще купи спокойствие сега и проблем по-късно.

Външните разходи показват мащаба на промяната. Международната кризисна група посочва, че проектът би увеличил външното финансиране до 200,3 млрд. евро, ръст от 75 %. Това може да отговаря на по-тежката среда за сигурност. Но то облагодетелства държави с отбранителни индустрии, силни администрации и готови проекти, защото те могат да усвояват новите средства по-бързо от по-бедните региони, изградени около старите бюджетни потоци.

Въпросът е кой ще плати за новия дневен ред на Европа, когато всяка столица има спирачка, а сметката за дълга вече е вътре в стаята. Следващият бюджет ще покаже дали геополитическата амбиция идва като допълнителна тежест, или фермерите, регионите и по-бедните държави членки ще бъдат помолени да я носят.