ХДС връзва разходите с дълга

Всяко евро нов разход трябва да намалява съотношението на публичния дълг към БВП. Не просто да го стабилизира, а да го сваля. Това е условието на ХДС за реформа на германската „дългова спирачка“ — конституционното ограничение върху държавното заемане. Фридрих Мерц вече посочи политическата цена: всяка промяна изисква мнозинство от две трети и в двете камари на парламента (ФАЦ, Ройтерс). Това не е само германски бюджетен спор. Германия е най-голямата икономика в еврозоната. Когато Берлин решава колко може да заема, последиците минават през всички европейски граници.

Как работи съотношението и кого облагодетелства

Германската дългова спирачка ограничава федералния структурен дефицит — бюджетния недостиг, изчистен от ефекта на икономическия цикъл — до 0,35 % от БВП (Основен закон на Германия, Бундесбанк). ХДС иска този таван да остане в сила, докато дългът е над 60 % от БВП. Разходите за отбрана, които сега се третират като извънредни, трябва да се върнат в редовния бюджет в началото на 30-те години (т-онлайн).

Дълговото съотношение — общият публичен дълг, разделен на БВП — може да пада дори когато заемането в евро расте, стига икономиката да расте по-бързо. Затова тестът на ХДС не блокира автоматично всички нови разходи. Но прокарва всяко предложение през един въпрос: ще свали ли то съотношението?

Германия може да мине през този филтър. Тя заема евтино, икономиката ѝ е достатъчно голяма, за да поеме умерено нов дълг чрез растеж, а Берлин вече си осигури значителни национални изключения за отбрана и инфраструктура. БНП Париба оценява, че инвестиционният тласък в германския бюджет за 2025 г. може да добави около 0,7 процентни пункта към растежа през 2026 г. (БНП Париба).

Италия не може. Според Лийзнюз дългът ѝ се очаква да достигне 138,5 % от БВП през 2026 г., а дефицитът да остане над 3 %, което я държи под фискално наблюдение от ЕС. Основният инвестиционен инструмент на Италия е планът за възстановяване на стойност 194,4 млрд. евро — ПНРР, като над 63 % от него са заеми, а не безвъзмездни средства (Бизнес.ит). Германия инвестира със собствения си баланс. Италия заема от Европа и после връща.

Къде това притиска европейските инвестиции

Германската фискална предпазливост стига до останалата част на Европа по два важни канала. Първият е през веригите за доставки. Германия е в центъра на европейското производство; когато отлага публични инвестиции, доставчици в целия ЕС губят поръчки (Европейска комисия).

По-голямото ограничение е кой изобщо може да заема за европейски проекти. Ако Берлин третира ограничаването на дълга като конституционен принцип у дома, трудно би подкрепил голямо общо заемане на равнище ЕС. Предложеният от Комисията дългосрочен бюджет за 2028–2034 г. изисква единодушно одобрение, което дава на Германия фактическо вето по този въпрос (Европейска комисия). Френски анализатори от Ифри формулират противоречието директно: Германия отваря национално фискално пространство за германски приоритети, но се съпротивлява на подобна амбиция на европейско равнище (Ифри).

Докладът на Марио Драги за конкурентоспособността оценява допълнителните инвестиционни нужди на Европа на около 800 млрд. евро годишно (докладът „Драги“). Никое периферно орязване на бюджети не стига до такава сума. Заемането на равнище ЕС — механизмът, който позволява на държави като Италия да инвестират, без да задълбочават собствения си дълг — би помогнало за запълване на част от недостига. Сегашният отговор на Германия е: не и ако това вдига дълговото съотношение.

Думата, върху която пада тежестта

Формулата на ХДС не е икономически несъстоятелна сама по себе си. Международният валутен фонд подчертава, че фискалните буфери са важни, когато разходите за лихви растат, а бъдещи шокове остават вероятни (МВФ). Изследване на ИМК установява, че заемането за публични инвестиции може с времето да намали дълговото съотношение, ако разходът повиши достатъчно икономическата продукция (Финанцнахрихтен/ИМК).

Всичко зависи от една дума: инвестиции. Тестът на Германия пита дали даден разход намалява дълговото съотношение. Отговорът зависи от това дали разходът увеличава бъдещия БВП. Никой в Берлин, Париж или Рим не е представил отчет на равнище конкретни проекти, който да показва кои евро отговарят на това условие и кои са обикновени разходи, преименувани на инвестиции. Германският тест за дълговото съотношение е защитим само ако Берлин прилага към собствените си изключения същия стандарт, който изисква от разходите на равнище ЕС. Засега това не се вижда.