Cernavodă остава на 11 см от спиране

На 7 август нивото на водата при водовземния басейн на Черна вода е било около -218 см (Нюзцентър). Операторите трябва да спрат втори блок, последния работещ ядрен реактор на Румъния, ако нивото падне до около -229 см (Капитал). Резервът е 11 сантиметра, а според същите мониторингови данни Дунав спада с по 2-3 см на ден.

Румъния предупреди Брюксел и всички правителства в ЕС по реда на Регламент 2019/941 - европейските правила, които задължават държавите да съобщават за рискове за електроснабдяването, когато те могат да засегнат и съседни пазари (Европа ФМ). Предупреждението включва системата за координация. Само по себе си обаче не добавя нито един мегават.

Защо ниската река спира ядрена централа

Реакторите в Черна вода използват вода от Дунав за охлаждане на кондензаторите - оборудването, което връща парата обратно във вода, след като тя е задвижила турбините. Ако няма достатъчен воден поток, няма охлаждане. Ако няма охлаждане, няма производство.

Първи блок вече беше изключен на 28 юли, когато дебитът падна до около 1 630 куб. м в секунда - далеч под средното за август ниво от приблизително 3 900 куб. м в секунда (Аджерпрес, Хотнюз).

Оттогава Румъния взриви скална формация, драгира канала и подготви потапяне на шлепове, за да пренасочи част от потока. Взривяването на скалата е повишило нивото с около 2 см (Юронюз Румъния). Техническият директор на Нуклеарелектрика Емил Маковей каза, че операцията с шлеповете може да осигури още два-три дни работа, но ако спадът продължи, втори блок вероятно ще спре след това (Диджи24).

Съседите, които могат да помогнат, също имат нужда от помощ

Втори блок произвежда около 680 мегавата, или приблизително 8-9 % от вечерното пиково потребление в Румъния, което горещата вълна изтласка към 8 000 мегавата (Европа ФМ). Страната вече внасяше около 1 700 мегавата във вечерните пикови часове. Ако втори блок спре, нуждата от внос може да надхвърли 2 500 мегавата (Файненшъл интелиджънс).

Държавите, които обичайно биха покрили този недостиг, са на същата река. В началото на август унгарската АЕЦ „Пакш“ е паднала до около 480 мегавата при нормално производство от 2 000 мегавата, което е принудило Унгария също да внася електроенергия и да използва газови резерви (Пензцентрум, МВМ).

България засега е най-ясната опора. Сутринта на 7 август страната е изнасяла 1 355 мегавата към Румъния, като е разчитала на соларни мощности и въглища (Икономик.бг). Българските власти обаче казаха, че през последните дни експортният капацитет е бил „изцяло използван“ (Министерство на енергетиката). А реакторите в АЕЦ „Козлодуй“ също зависят от същия спадащ Дунав.

Кой печели, кой плаща

Краткосрочните печеливши са търговците и гъвкавите производители, които могат да продават оскъдна електроенергия във вечерните часове. Цените на пазара „ден напред“ в Централна и Югоизточна Европа вече показват премии, свързани с напрежението около „Пакш“ и Черна вода (Сърбия Енерджи).

Първите губещи са клиентите на Нуклеарелектрика. Компанията ги предупреди, че може да не успее да изпълни договорите си за доставка, като се позовава на форсмажор - правен аргумент, при който извънредно външно събитие пречи на дружеството да изпълни задълженията си (ЗФ). Индустриалните потребители ще усетят натиска чрез доброволно или задължително ограничаване на потреблението много преди домакинствата да видят промяна в крайните цени. Транселектрика, румънският електропреносен оператор, призова големите потребители да поддържат ниско потребление, за да се избегне сериозна авария в мрежата (Медиафакс).

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен описа Координационната група за електроенергия на ЕС като форум за обмен на информация (Дан Йоргенсен). В нормални условия европейският електроенергиен пазар насочва тока към местата, където недостигът е най-голям. Сушата показва ограничението на този механизъм: Румъния, Унгария и България имат нужда от допълнителна електроенергия в едни и същи вечерни часове, а реката, която охлажда централите им, е една и съща.