Спирането на Cernavodă натоварва пет мрежи

Във вторник в 19:25 ч. Румъния потребяваше над 8 000 мегавата електроенергия. Собствените ѝ централи произвеждаха 5 873 мегавата. Разликата от 2 150 мегавата беше покрита с внос (Аджерпрес, Адевърул). Този недостиг ще се увеличи. Румъния започна подготовка за спиране на втори блок на АЕЦ „Черна вода“ — единствения работещ ядрен реактор в страната, с мощност около 700 мегавата, защото нивото на Дунав вече не позволява безопасно охлаждане (Аргус, Економика). Близкият тест е дали пет държави могат да си поделят оскъдната вечерна електроенергия, без някоя от тях да плати рязко по-висока цена.

Защо 19:00 ч. е важен

Проблемът е в часа. През деня соларните мощности заливат мрежата с евтин ток. Между 19:00 и 23:00 ч. обаче климатиците продължават да работят, докато производството от слънце пада до нула. Румъния, Унгария, България и съседите им се нуждаят от сигурни мощности или от внос по едно и също време.

Румъния официално уведоми Брюксел и съседните държави, че е в електроенергийна криза. Правната основа е Регламент 2019/941 на ЕС, който задължава правителствата да уведомят Комисията и съседите си при риск за снабдяването (Хотнюз, Зиаре). На 11 август Комисията свика Групата за координация в електроенергетиката и заключи, че системата е под напрежение, но остава стабилна (Европейска комисия, Диджи24). Това намалява риска от прекъсвания. Не намалява вечерните цени.

Единният европейски пазар може да насочва електроенергия от по-евтини към по-напрегнати зони чрез пазарното обединение — автоматичния механизъм, който прехвърля ток през границите, докато междусистемните връзки се запълнят. Той обаче не създава нови мегавати.

Кой продава, кой купува

Засега България е от по-добрата страна на сделката. Румънски и унгарски търговци са поискали 3 500–4 000 мегавата български трансграничен капацитет, според директора на Централното диспечерско управление в ЕСО Димитър Зарчев (Медиапул). Но българската АЕЦ „Козлодуй“ е на същата река, а енергийният министър Ива Петрова заяви, че при сегашните нива на Дунав централата може да работи още около седмица и половина (ДБР). Цените за ден напред се повишиха към 150–170 евро/мегаватчас при 100–120 евро/мегаватчас седмица по-рано — неочакван приход с видим срок на годност (Медиапул).

Унгария е най-уязвимият купувач. „Пакш“, основната ѝ ядрена централа, работи с половин мощност 11 дни, преди да се върне към пълно производство. Това тласна Унгария към вечерен внос със средна цена 218 евро/мегаватчас на 4 август. В един час цената достигна 439 евро/мегаватчас за 3 522 мегавата внесена електроенергия (ВГ, Портфолио). Словашкият енергиен регулатор УРСО предупреди за „необичайно напрегната“ електроенергийна ситуация в региона (СТВР).

В самата Румъния домакинствата засега са защитени. Аварийният план на правителството предвижда поетапно ограничаване на големи индустриални потребители между 19:00 и 23:00 ч., но само като крайна мярка (Аджерпрес). Ако доставчиците продължат да плащат повече, за да осигурят ток във върховите часове, тези разходи ще стигнат и до битовите договори. Експертни сценарии поставят възможните средни цени за ден напред между 850 и 1 800 леи/мегаватчас, с отделни вечерни пикове над 5 000 леи/мегаватчас (Економика, Адевърул).

Въглища, европейски средства и реалният компромис

Букурещ обвърза уведомлението за кризата с познато искане: въглищните блокове „Ровинари 4“ и „Турчени 5“ да останат в работа след планираните дати за затваряне (Хотнюз). Въглищните централи помагат при вечерните пикове, защото произвеждат независимо от слънцето и вятъра. Но Румъния обеща да ги затвори в националния си план за възстановяване и устойчивост — пакета от реформи, с който са обвързани европейските средства след пандемията. Комисията може да спре плащания, ако тези ангажименти бъдат отменени (Зиаре). Собственото заключение на Комисията, че няма краткосрочен риск за снабдяването, отслабва извънредния аргумент на Румъния.

Европейската мрежа може да запази електрозахранването. Но стабилността се купува с по-високи сметки за внос, планове за ограничаване на индустрията и политическо връщане към резервните въглищни мощности, а не с изобилно предлагане.