Чат контролът оцеля в парламента

Европейският парламент гласува дали да прекрати временната възможност технологичните компании да сканират некриптирани съобщения за материали със сексуално насилие над деца. Повече евродепутати поискаха текстът да отпадне, отколкото да остане: 314 гласа против, 276 „за“ и 17 въздържали се (Зелените/Европейски свободен алианс, La Voix de France). Въпреки това мярката оцеля. На този етап от процедурата Парламентът трябваше да събере абсолютно мнозинство от всички 720 членове, за да отхвърли текста, тоест 361 гласа. Всяко празно място на практика работеше като глас в подкрепа. Спорът около т.нар. „чат контрол“ вече не е само за сканирането. Той е и за начина, по който ЕС поддържа временни правомощия, когато постоянният закон е блокиран.

Какво покрива разрешението

Става дума за Регламент 2021/1232 — временна дерогация от европейските правила за поверителност. По принцип компаниите нямат право да проверяват съдържанието на съобщенията. Изключението позволява на доставчици като „Майкрософт“, „Гугъл“ и „Мета“ доброволно да сканират за вече известни изображения със сексуално насилие над деца и за модели на онлайн подмамване в услуги, при които компанията все още може да чете или обработва съдържанието (EUR-Lex, CADE Project).

Услугите с криптиране от край до край са изключени. Парламентът промени текста така, че да защити всяка комуникация, към която криптиране „се прилага, било е прилагано или ще бъде прилагано“ (комисия LIBE на Европейския парламент). „УотсАп“ и „Сигнал“ остават извън рамката. Уебпощата и облачните услуги за съобщения, при които доставчиците запазват достъп до съдържанието, остават вътре (The European Post, RTVE).

Разрешението не е ново. То започна да се прилага през 2021 г. и изтече на 4 април 2026 г., след като предишни опити за удължаване зациклиха. Съветът, в който заседават националните правителства, върна текста в процедурата и го изпрати на Парламента през юли. Удължаването е до април 2028 г.

Как правилото за гласуване се превърна в основната новина

Парламентът беше на т.нар. „второ четене“ — етапът в европейското законодателство, на който може да отхвърли позиция на Съвета само с абсолютно мнозинство от всички евродепутати. Този праг защитава позицията на Съвета: ниска активност или разделена опозиция не могат да я блокират. Правилото е юридически валидно. В този случай обаче то означаваше, че мярка, която мнозинството от гласувалите евродепутати искаше да спре, мина, защото 129 членове не се явиха или не гласуваха.

Съветът използва и спешна процедура, която съкрати сроковете и ограничи възможността на Парламента да променя текста или да удължи дебата (CADE Project, Зелените/Европейски свободен алианс). Германската организация за дигитални права „Дигиталкураж“ определи комбинацията като политическа маневра (Digitalcourage). Тази критика има политическа тежест дори ако процедурата е следвала правилата на договорите на ЕС, защото законният процес пак може да произведе слаба отчетност, когато прагът за гласуване защитава статуквото.

Постоянният закон, който никой не успява да приеме

Временното разрешение продължава да се подновява, защото ЕС не може да се договори за постоянна замяна. Комисията предложи през 2022 г. цялостен регламент, който да въведе оценки на риска и възможност за разпореждания за сканиране към онлайн услуги (предложение на Комисията). Този проект остава блокиран. Най-спорният му елемент е т.нар. сканиране от клиентската страна, при което устройството проверява съобщенията, преди криптирането да ги направи нечетими. На практика това заобикаля криптирането, без формално да го разбива.

Разделението в Съвета показва колко различно правителствата претеглят защитата на децата спрямо поверителността на комуникациите. Дания настояваше за по-твърд подход по време на своето председателство на ЕС (Frihedsbrevet). Група правителства, водена от Германия и Полша и достатъчно голяма, за да блокира сделка в Съвета, спря постоянния текст преди лятната пауза (EDRi). Позицията на самата Германия е раздвоена: Берлин прие възстановяването на доброволното сканиране със защита за криптирането, докато германските федерални органи за защита на данните отхвърлиха изцяло всякаква форма на сканиране от клиентската страна (BfDI, Zeit). Това вътрешно разминаване показва, че Германия може да блокира постоянния закон, но не успява да изгради стабилна алтернатива. В Полша защитници на дигиталните права описаха дори доброволното разрешение като опасно, защото третира потребителите като заподозрени, а доставчиците като „частна полиция“ (Onet/OKO.press).

Липсата на доказателства оставя пространство и за двете страни да правят твърдения, които не са длъжни да доказват. Поддръжниците казват, че всяко прекъсване на сканирането може да доведе до загуба на важни сигнали за насилие над деца. Критиците предупреждават за фалшиви положителни резултати и за прехвърляне на правоохранителни функции към частни компании (Euronews, 24.hu). Няма прозрачна общоевропейска проверка на точността на сканирането, на дела на фалшивите сигнали или на резултатите в наказателни производства. ЕС вече удължи разрешението два пъти, без да изисква от която и да е страна да покаже доказателствата си. Изключението за криптирането е реална победа за защитниците на личната неприкосновеност. Но ЕС нормализира и друго: „постоянно временно“ изключение от поверителността на комуникациите, подновено чрез правило, което превърна отсъствието в съгласие. Комисията, Съветът и Парламентът дължат публичен отчет какво всъщност произвежда доброволното сканиране преди следващия срок през април 2028 г.