Ван И посети Швеция

Китайският външен министър Ван И посети Дания, Швеция, Финландия и Норвегия в края на юни и началото на юли. Това беше първата китайска дипломатическа обиколка на високо равнище в Северна Европа от над петнайсет години (Politiken). Моментът не беше случаен: Пекин изпрати най-високия си дипломат в регион, чиято стратегическа идентичност се промени след присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. Обиколката дойде и дни след като преговорите между ЕС и Китай в Брюксел доведоха до крехка договореност каналите за разговор да останат отворени до прегледа през октомври (de.euronews.com).

На повърхността срещите бяха учтиви. Политическата им тежест е другаде: Пекин проверяваше дали двустранните контакти могат да смекчат атмосферата около решения, които формално се вземат в Брюксел.

Координиран отпор

Дания даде най-ясния сигнал, че северните правителства четат обиколката като общ тест, а не като поредица от отделни срещи. Външният министър Ларс Льоке Расмусен постави в центъра на разговора ролята на Китай като фактор, който подпомага войната на Русия срещу Украйна, както и търговския дисбаланс между ЕС и Китай. Целта му беше Ван И да чуе същото послание във всяка северна столица, а не само в Копенхаген (Politiken, BT/Reuters). Ако Пекин е търсел различни условия в различните столици, Копенхаген се опита да затвори този канал.

Финландия следваше сходна логика. Външният министър Елина Валтонен постави срещата в рамката на отношенията ЕС-Китай и европейската сигурност, като поиска „конструктивен принос“ от Китай и по двете теми (Ulkoministeriö, Yle). Хелзинки не представи разговора като двустранно рестартиране. Той беше подреден до линията на ЕС, а не срещу нея.

Срещата в Швеция с премиера Улф Кристерсон беше съпроводена от натиск на активисти заради лишения от свобода шведско-китайски издател Гуи Минхай. Това добави правозащитен пласт и ограничи пространството на Пекин за топло политическо рестартиране. „Саут Чайна Морнинг Пост“ рамкира цялата обиколка като опит на Пекин да провери дали „трансатлантическата турбуленция“ може да смекчи позициите на европейските „северни ястреби“ (SCMP). Това тълкуване има аналитична стойност, но нито един северен официален представител не използва публично такъв език.

Как двустранният натиск стига до Брюксел

Картата на властта в ЕС обяснява защо обиколката има значение дори без видими отстъпки. Европейската комисия, а не националните столици, води търговските защитни процедури на ЕС, включително митата и антисубсидийните разследвания. Това е изключителна компетентност по договорите на ЕС (чл. 207 от ДФЕС).

Външната политика и политиката за сигурност работят по друг начин. Там решенията все още се вземат с единодушие в Съвета, където правителствата на държавите членки договарят общите позиции на ЕС. Така всяка столица запазва политически глас, а често и право на вето (чл. 31 от ДЕС).

Китай не може чрез среща във Финландия или Швеция да спре антисубсидийно дело на Комисията. Но може чрез двустранни контакти да влияе върху това дали Европа ще поддържа натиска, или постепенно ще го отпусне. Германия показва механизма най-ясно. След европейските ангажименти на Ван И германски медии съобщиха, че Пекин е призовал Берлин да насърчи по-„рационална“ позиция на ЕС, докато германската индустрия остава силно зависима и от китайския пазар, и от риска от ответни мерки (Zeit, zdfheute.de). Правната компетентност остава в Брюксел. Политическият натиск минава през Берлин.

Тихият завой на Литва

Най-сериозното усложнение за чистия разказ „северните ястреби устояват на китайското ухажване“ идва от по-на изток. Литва се превърна в европейския пример за твърдост срещу Пекин, след като през 2021 г. позволи откриването на Тайванско представителство във Вилнюс. Китай понижи дипломатическите отношения и приложи икономически натиск. Сега Литва открито обсъжда нормализиране (LRT, Lrytas). Литовски публикации сочат политическа цел отношенията да бъдат възстановени в рамките на около шест месеца, макар експерти в същия дебат да определят този срок като амбициозен.

Това има значение за по-широката картина. Ако държавата членка, която плати най-видимата цена за конфронтацията с Китай, сега търси разбирателство, другите столици ще си направят изводи дали сблъсъкът с Пекин си струва цената.

Нито един проверен източник не показва конкретни отстъпки от северните правителства по време на обиколката на Ван И. Няма съвместно изявление, което да е променило позиция в Съвета. Няма движение по търговско досие. Октомврийският преглед на отношенията ЕС-Китай остава следващият реален тест: дали лостовете на Комисията ще издържат, или двустранните канали вече тихо са отслабили политическата воля зад тях.