Съдът на ЕС решава за каталунската амнистия

В сряда Съдът на ЕС трябва да реши докъде може да стигне една национална амнистия, когато засяга правото на Съюза. Испанският парламент може да търси политическо помирение след каталунската криза от 2017 г., но не може да пише закон така, че собствените му съдилища да бъдат лишени от възможността първо да питат Люксембург как се прилага европейското право.

Испанският Органичен закон 1/2024 беше замислен като начин да се затвори страницата на кризата около опита за независимост на Каталуния. Той прекратява наказателни производства и отменя финансови претенции срещу активисти за независимост. Досега от него са се възползвали над 350 души, а 236 наказателни дела са окончателно приключени (ен.АРА). Конституционният съд на Испания вече потвърди закона срещу вътрешни оспорвания (елдиарио.ес, БОЕ).

Две испански съдилища спряха свои производства и изпратиха въпроси до Люксембург чрез процедурата за преюдициално запитване. Това е механизмът, чрез който националните съдии питат Съда на ЕС, най-висшата съдебна инстанция на Съюза, как да тълкуват европейското право, преди да решат конкретното дело (монклоа.ком, Курия). Каквото и да постанови съдът на 16 юли, отговорът ще обвързва съдиите във всички 27 държави членки.

Два въпроса от два съда

Първият въпрос идва от испанската Сметна палата — органът, който одитира публичните разходи и може да търси финансова отговорност от длъжностни лица при неправомерно използване на средства. Тя пита дали заличаването на претенции срещу около 35 бивши каталунски представители нарушава член 325 от Договора за функционирането на ЕС, който задължава всяка държава членка да защитава бюджета на Съюза от измами (ен.АРА). Сумите не са големи: прокуратурата е поискала 3,1 млн. евро. Въпросът е дали национална амнистия може да заличи отговорност, която засяга европейски средства.

Вторият въпрос идва от Аудиенсия Насионал — испанския наказателен съд за тероризъм и тежка организирана престъпност. Той пита дали амнистия за поведение, свързано с обвинения в тероризъм, нарушава Директива 2017/541, европейския акт, който задължава държавите членки да криминализират терористичните престъпления и да поддържат ефективни наказания (юкрим).

Нито един от двата въпроса не иска от Люксембург да отсъжда по каталунското самоопределение или да отменя амнистията. Съдът на ЕС не може да отмени заповедта за арест на Карлес Пучдемон, нито да оправдае когото и да било (Возпопули). Веригата е по-тясна: испанските съдилища питат, Люксембург тълкува, испанските съдилища прилагат.

Срокът, който може да създаде правило за целия ЕС

През ноември 2025 г. генералният адвокат Дийн Шпилман даде смесен сигнал в незадължителното си заключение — документ, който често подсказва посоката на бъдещото решение. По същество той прие, че връзката с европейските средства не е достатъчно пряка, за да задейства защитите на договора, и че европейското право за тероризма не забранява изрично амнистии, стига тежките нарушения на човешките права да останат извън обхвата им (Каталан нюз, Курия).

Шпилман обаче посочи процедурен проблем с по-широк ефект. Законът за амнистията дава на съдилищата твърд двумесечен срок да го приложат и да отменят временните мерки. Според генералния адвокат този срок може да направи невъзможно използването на преюдициалното запитване — именно инструмента, чрез който делото стигна до Люксембург (юкрим).

Точно тази част носи най-широкия прецедент. Ако съдът я потвърди, всяка държава от ЕС, която занапред пише закон за амнистия или политическо уреждане на спор, ще има ново ограничение: сроковете не могат да пречат на собствените ѝ съдилища първо да се консултират с Люксембург.

Какво няма да реши сряда

Благоприятно за Испания решение би премахнало един пласт от правните атаки срещу амнистията. То няма да реши останалото. Заповедта за арест на Пучдемон, висящите решения на Върховния съд и изричното изключване на лично финансово облагодетелстване от обхвата на амнистията остават въпроси за испанското правосъдие (Ел Паис).

Ако съдът последва Шпилман по въпроса за срока, Испания ще запази по-голямата част от амнистията си. Но всяка бъдеща амнистия в ЕС ще трябва да оставя на съдиите достатъчно време първо да питат Люксембург.