Комисията предлага по-малко вета в преговорите за ЕС

На 6 октомври Европейската комисия предложи правителствата в ЕС да одобряват междинните етапи от преговорите за членство с мнозинство вместо с единодушие (въпроси и отговори на Комисията, БТА). Така нито една столица няма да може сама да блокира преговорите с кандидат за членство, но всяка държава ще запази вето върху окончателното му приемане. За промяната трябва да се съгласят правителствата, които ще се откажат от това правомощие. Тя не решава и спора около унгарската блокада на пътя на Украйна към членство.

Кое вето отпада и кое остава

Пътят към членство в ЕС минава през дълга поредица от етапи. Преговорите са разделени на тематични блокове. Отварянето на даден блок означава, че ЕС приема кандидатът да започне да привежда законодателството си в тази област в съответствие с правилата на Съюза. Досега националните правителства трябваше единодушно да одобряват както отварянето, така и временното приключване на всеки блок, така че всяко от тях можеше да откаже съгласие (обяснение на Съвета).

Комисията иска решенията за тези междинни етапи да се вземат с квалифицирано мнозинство: за това са нужни гласовете на най-малко 15 от 27-те правителства, представляващи поне 65 % от населението на ЕС (член 16 от Договора за ЕС). Една държава вече няма да може сама да блокира решението. Последният етап няма да се промени. Член 49 от Договора за ЕС продължава да изисква единодушно решение на правителствата, съгласието на Европейския парламент и ратификация от всяка държава членка (член 49 от Договора за ЕС).

Засега промяната не е в сила. Комисарят по разширяването Марта Кос представи препоръка, която правителствата още не са приели. В предложението си Комисията не посочва и какви правни стъпки ще са нужни, за да се промени преговорната рамка на всеки кандидат — правилата, договорени от правителствата в началото на преговорите (пълният текст на съобщението).

Унгарската блокада и спорът за училищата

Поведението на Унгария показва какъв проблем цели да реши промяната. Според European Pravda Будапеща три пъти — на 17 юли, 8 септември и 29 септември — отказала да одобри оценката на Комисията за готовността на Украйна в два блока. Тази оценка е стъпката преди отварянето им (European Pravda).

Унгарското възражение има реално основание. През 2017 г. Венецианската комисия към Съвета на Европа, съставена от юристи по конституционно право, разкритикува украински закон за образованието заради ограничаването на средното образование на езиците на малцинствата (Венецианска комисия). Становището показва, че опасенията са сериозни и отдавна съществуват. То обаче не оценява законопроекта, който Киев разглежда сега.

Позицията на Будапеща може би омеква. Според унгарския сайт Index, който се позовава на публикация на Financial Times, премиерът Петер Мадяр казал на дипломатите да оставят процедурата да продължи. Index добавя, че пълната подкрепа зависи от гласуването в Украйна на законопроект за училищата на малцинствата, очаквано на 12 октомври (Index).

При гласуване с мнозинство Унгария вече няма да може сама да спре този междинен етап. Спорът за училищата ще остане, а Будапеща ще запази вето върху окончателното приемане на Украйна. Правилата за гласуване имат ограничения и в други случаи. Следващата стъпка на Северна Македония зависи от конституционна поправка, която да посочи българите като малцинство — условие от компромиса, договорен в Съвета през 2022 г., което може да изпълни само парламентът в Скопие (заключения на Съвета).

Кой трябва да каже „да“

Пакетът съчетава по-лесен напредък в преговорите с по-строг контрол след присъединяването. В продължение на 15 години нова държава членка, за която се установи, че сериозно нарушава ценностите на ЕС, може да бъде санкционирана, включително да загуби правото си на глас сред правителствата (пълният текст на съобщението). След установяване на нарушение санкциите ще се налагат автоматично, освен ако квалифицирано мнозинство не ги отхвърли.

При действащата процедура редът е обратен. Член 7, инструментът на ЕС за санкции при отстъпление от демократичните стандарти, изисква правителствата да постигнат съгласие, преди да предприемат действия. През 2025 г. Европейският парламент отбеляза, че по процедурата срещу Унгария по член 7 са проведени девет изслушвания от 2018 г. насам, без дори да има официално заключение, че съществува риск (Европейски парламент). Кос заяви, че времевото ограничение ще попречи новите членове да останат завинаги държави втора категория (Guardian).

Промяната в правилата за гласуване зависи от правителства, които трябва да се откажат от правомощие, използвано и досега. Първоначалните им позиции се различават. Правителството на Нидерландия подкрепя по-строги гаранции. Но на 29 септември външният министър Том Берендсен заяви пред Сената, че Хага иска единодушието да се запази при важните решения за присъединяване (Сенатът на Нидерландия). Той не уточни дали отварянето на преговорен блок се смята за такова решение. Докато правителствата не приемат промяната, а Киев не отговори на възраженията за училищата на малцинствата, ветото, което Унгария използва това лято, остава в сила.