Конгресът спира турския двигателен договор

На 24 юни американското правителство уведоми Конгреса за план да продаде на Турция двигатели „Дженерал електрик“ Ф110 за местния изтребител КААН. Сделката е на стойност около 700 млн. долара според „Прото Тема“. Няколко дни по-късно демократическата представителка Дина Тайтъс внесе резолюция, която да я блокира.

На пръв поглед спорът е тесен. Всъщност той поставя Вашингтон пред избор, който се усеща и в Европа: дали чрез отбранителния износ САЩ да държат Турция вързана за западните вериги на доставки, или да отстояват наказанието, наложено след покупката на руската система за противовъздушна отбрана С-400. И двата отговора променят позицията на различен съюзник.

Какво реално може да направи Конгресът

САЩ продават оръжия на съюзници чрез програмата за чуждестранни военни продажби — междуправителствения канал за износ на въоръжение. След уведомяването Конгресът може да опита да спре сделката. Тайтъс използва наличната процедура: съвместна резолюция за неодобрение, която задейства гласуване дали вече нотифицирана продажба да бъде блокирана („Прото Тема“, Изследователска служба на Конгреса).

Инструментът звучи силно, но рядко е решаващ. Резолюцията трябва да мине и през Камарата на представителите, и през Сената. Президентът може да наложи вето. За преодоляването му са нужни две трети и в двете камари (Изследователска служба на Конгреса). Конгресът почти никога не стига този праг. Реалната му сила е косвена: да наложи дебат, да повиши дипломатическата цена и да влияе върху сделките, които администрацията предлага занапред.

Продажбата на двигателите и евентуално връщане на Турция към Ф-35 са на различни времеви линии. КААН все още е прототип, който не може да стане надежден изтребител без двигатели, достъп до вериги на доставки и години изпитания („Ел Конфиденсиал“). Възстановяването на достъпа на Турция до Ф-35 би било много по-голямо решение за доверие, защото би обърнало изключването на Анкара от програмата през 2019 г. В публичния регистър на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността няма официална нотификация за Ф-35 за Турция.

Капанът С-400

Покупката от Турция на руската ракетна система С-400 остава нерешеният център на спора. Вашингтон изключи Турция от програмата Ф-35 през 2019 г. с аргумента, че руска система за противовъздушна отбрана в близост до операции с Ф-35 може да разкрие стелт способностите на самолета (Белият дом). През декември 2020 г. САЩ наложиха санкции на турската служба за отбранителни поръчки по КААТСА — закона, който наказва значими отбранителни сделки с Русия (Държавният департамент).

Тези санкции създадоха проблем с доверието. Ако Вашингтон сега одобри напреднал износ без проверено решение за С-400, сигналът ще бъде, че санкциите подлежат на договаряне, когато съюзникът е достатъчно полезен стратегически. Гръцки и кипърски критици настояват именно върху това: аргументът за блокиране е въпрос дали прилагането на правилата изобщо има тежест, докато казусът С-400 остава нерешен („Капитал“, Кипърска новинарска агенция).

Европа чете същото досие от различни позиции

Европейските съюзници нямат една обща политика към Турция, защото не носят еднакви рискове.

Гърция гледа през баланса във въздуха. Атина купи 18 изтребителя „Рафал“ от Франция и получи американско одобрение за до 40 самолета Ф-35 („Дасо авиасион“, Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността). Докато Турция остава извън Ф-35, Гърция има предимство във въздушната мощ. Ако Анкара си върне достъпа, това предимство ще се свие.

Германия започва от полезността на Турция за НАТО. Анкара има втората по численост армия в алианса, контролира Босфора и е доставяла дронове на Украйна („Франкфуртер алгемайне цайтунг“). Германските публикации разглеждат двигателите за КААН като по-тясна отстъпка в сравнение с достъпа до Ф-35, който остава по-тежкият въпрос на доверие („Меркур“).

Испания добавя показателен детайл. След като френско-германско-испанският проект за бъдещ боен самолет ФКАС се сблъска със сериозни проблеми около правото на проектиране и разпределението на работата, Мадрид е проучвал предварителни контакти за КААН. Публикациите обаче отбелязват, че самолетът е твърде незрял за нуждите на Испания от палубна авиация („Ел Конфиденсиал“). Интересът не прави КААН реална алтернатива. Той показва как проблемите в собствените европейски изтребителни програми превръщат дори прототипите в политически полезни козове.

Какво още не се е случило

Няма потвърден план за премахване на С-400. Няма официална нотификация за Ф-35 за Турция. Няма и публично известено подробно турско предложение за решаване на условията, довели до изключването през 2019 г. („Хаберлер“, „Джерузалем пост“).

Без това спорът за двигателите е предварителна схватка преди по-голямото решение за Ф-35. Аргументът за обвързване на Турция има реална тежест: американските двигатели биха задържали страната в западните вериги на доставки и биха дали на Вашингтон продължаващ лост за влияние. Обратният аргумент е също силен — отслабването на КААТСА ще покаже на всеки съюзник, че санкциите могат да бъдат изчакани. Независимо дали резолюцията на Тайтъс ще мине, нейната функция е да повиши цената на всяко бъдещо движение по Ф-35 и да принуди Вашингтон да реши кой сигнал тежи повече: този, който ще бъде чут в Атина, или този, който ще бъде чут в Анкара.