Констанца оголи дроновия пропуск на НАТО

В 06:00 ч. на 5 юни румънските сили засекоха украински морски дрон в гражданското пристанище на Констанца, най-големия логистичен възел на НАТО в Черно море. Четири часа по-късно, в 10:00 ч., Украйна предупреди Румъния, че е изгубила контрол над четири дрона заради руски средства за радиоелектронна борба. В 10:28 ч. дронът се самовзриви на кей 78, на 500 метра от петролен терминал („Аджерпрес“, „Стрейтс таймс“). Няма загинали. По-важен от самия взрив обаче беше четиричасовият прозорец между засичането и уведомяването. Не е имало протокол какво се прави, когато въоръжен дрон влезе в гражданско пристанище.

Това беше вторият подобен случай за месец. На 7 май рибари откриха украински дрон с експлозиви в морска пещера край Лефкада в Гърция, като двигателят му още работеше („Скай“). И в двата случая Киев обясни загубата на контрол с руска радиоелектронна намеса („Маритайм екзекютив“).

Системи за кораби, слепи за дронове

Румънската система за брегово наблюдение СКОМАР следи плавателни съдове с дължина над шест метра. Украинските дронове „Сий бейби“ са около пет метра. Министерството на вътрешните работи призна, че малки платформи с нисък радарен отпечатък „не са били сред целите, за които системата първоначално е проектирана“. Наскоро инсталираната в пристанището система срещу дронове покрива въздушното пространство, но не и водната повърхност („ХотНюз“).

Отговорността също е разпределена между няколко институции. Министърът на отбраната Раду Мируца заяви, че армията не охранява граждански пристанища. Бреговата охрана следи трафика. Пристанищната администрация управлява обекта. Четири институции имат роля в сигурността на Констанца, но нито една не е разполагала с план за въоръжен дрон, навлязъл в пристанищната акватория.

Румъния има и политически проблем. Многомилиардната ѝ програма за отбранителни покупки „СЕЙФ“, която трябва да запълни част от пропуските при нисковисочинното и морското наблюдение, е блокирана от жалба в Конституционния съд. Тя е подадена от представители на същата управляваща коалиция, която е одобрила програмата. Докато спорът не бъде решен, най-голямото черноморско пристанище на НАТО остава зависимо от сензори, създадени за товарни кораби.

България, която споделя същото крайбрежие, активира радарно наблюдение и патрули с хеликоптери в рамките на часове. Ограничението обаче е сходно: системите са калибрирани за конвенционални плавателни съдове, а не за петметрови дронове с минимален радарен отпечатък („Армия медиа“).

Център за сигурност, който засега е само на хартия

Предложеният от ЕС отговор е Черноморски център за морска сигурност. Той няма правно основание, бюджет или избран град домакин. Идеята идва от Съвместно съобщение от 2025 г., тоест политически документ без задължителна сила (Европейската служба за външна дейност). Румънският евродепутат Виктор Негреску настоя процесът да бъде ускорен след взрива в Констанца, но ускоряване има ограничен смисъл, когато началната точка е концепция.

Изтекъл документ на Съвета на ЕС от май 2026 г. потвърждава, че всяка държава все още третира дроновата сигурност като свой отделен проблем. Според документа страните членки работят „в силози“ и няма обща система за засичане и реакция („Юронюз“). Планът на ЕС срещу дронове, приет през февруари 2026 г., предвижда пилотно действие за морска ситуационна осведоменост, но пълното внедряване не се очаква преди 2030 г. (План за действие срещу безпилотни системи). Дори този план е насочен основно към въздушни заплахи. Морските дронове на повърхността почти отсъстват.

Договор за друг тип кораби

Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която урежда преминаването на военни и търговски кораби през турските проливи между Черно и Средиземно море, разделя плавателните съдове на търговски и военни. Морските дронове не се вписват в нито една от двете категории. Те нямат екипаж, нямат командир офицер и Украйна не ги е регистрирала като военни кораби („Опинио юрис“). Турция е неутрализирала поне 11 отклонили се дрона в свои води, но не е казала какъв е правният им статут по конвенцията („Дейли сабах“). Това мълчание устройва Анкара. Ако въпросът бъде поставен официално, Турция ще трябва или да ограничи украинските дронове, или да признае право на преминаване.

Дронът в Констанца удари вълнолом, а не танкер. След инцидента Румъния поиска Украйна да я уведомява всеки път, когато изгуби контрол над оръжие. Засега това двустранно искане е всичко, с което Европа разполага: една държава моли оператора на дроновете да се обажда, когато нещо се обърка, докато пристанищата остават изложени, а правната рамка още не признава, че тези оръжия съществуват.