Взривът в Констанца оголи морския пропуск на НАТО

Украински морски дрон с около 300 кг взрив, заглушен от руска радиоелектронна борба и отклонен от курса си, се взриви на 5 юни в Констанца, най-голямото румънско пристанище на Черно море („Дойчландфунк“, „Стрейтс таймс“). Няколко украински дрона едновременно са загубили управление; повечето са се самоунищожили в морето, но един е достигнал брега на съюзник от НАТО („Аджерпрес“). Евакуирани бяха над 1 000 души. Жертви няма. Взривът обаче показа проблем, който алиансът години наред подценява: системите му срещу дронове гледат към небето. Този дрон дойде от водата.

Четиричасовият прозорец

Румънските власти са засекли дрона около 6:00 ч. Украйна е уведомила Румъния около 10:00 ч., приблизително 10-15 минути преди взрива („Радио Румъния Интернешънъл“). Киев посочва, че руското заглушаване е довело до загуба на контрол и че украинската страна не е знаела накъде се движат дроновете („Аджерпрес“).

Този прозорец е важен, защото комуникационен канал вече има. След като украинска ракета уби двама души в полското село Пшеводув през 2022 г., НАТО създаде гореща линия между украинското въздушно командване и въздушния оперативен център на алианса в Германия, с пряка връзка към румънските операции. Няма официален отговор дали този канал е бил задействан в 6:00 ч. Ако е бил, четиричасовото мълчание сочи към координационен провал вътре в самия алианс. Ако не е бил, въпросът е защо.

Няма обвързващо споразумение, което да задължава Украйна да уведомява Румъния преди изстрелване на морски дронове. Най-близкият инструмент е двустранно споразумение от 2014 г. за военна активност по границата, но то се отнася до сухопътните граници. Украйна го ратифицира едва миналия месец (rada.gov.ua). Сега Румъния официално поиска нови протоколи за уведомяване. Те биха били първите такива правила за операции с морски дронове в Черно море.

Системи за небето, слепота във водата

Пристанището в Констанца вече имаше инсталирана система срещу дронове. Тя засича въздушни безпилотни апарати чрез радиочестотна детекция. Не може да вижда плавателни средства на повърхността („Романия инсайдър“).

Същото сляпо петно личи и в по-широката позиция на НАТО. Операция „Източен страж“, засиленото наблюдение по източния фланг, което алиансът започна през септември 2025 г., разчита на самолети, хеликоптери и системи за противовъздушна отбрана. Всички те са насочени нагоре (НАТО). Балтийските държави вече започнаха да купуват морски сензорни способности. В Черно море няма сравнима система.

Предупреждения имаше. На учението „РЕПМУС“ край Португалия през 2025 г. украински оператори с морски дронове „Магура В7“ победиха силите на НАТО във всичките пет симулирани сценария. „Те дори не можеха да видят оръжията ни“, казва един украински оператор („Дагенс“). Седмици преди взрива в Констанца румънски военноморски анализ изрично предупреди, че Черно море няма достатъчна способност да засича автономни плавателни средства на повърхността („Форум за морска сигурност“).

Часовникът на обществените поръчки

Пет дни преди взрива „Райнметал“ подписа договор за 5,7 млрд. евро с Румъния, който включва системи срещу дронове „Скайнекс“ и военноморски оръдия „Йорликон“, предназначени да прехващат безпилотни плавателни средства. Доставките започват през 2028 г. („Райнметал“, ЕСУТ). Френската програма „ДАНАЕ“ за въоръжени морски дронове няма да бъде оперативна преди края на 2027 г. („Нейвъл нюз“). България задейства хеликоптери „Пантър“ и бреговия радар „Екран-М“, но бившият министър на отбраната Димитър Стоянов беше директен: България „не е готова за война с дронове“ („Флагман“, „24 часа“).

Полският премиер Доналд Туск, който говори на срещата ЕС - Западни Балкани часове преди взрива, даде най-острата реакция: „Ситуацията върви към ескалация. Трябва да бъдем подготвени“ („Инфобае“). Макрон обеща на Румъния „пълна подкрепа“, без да посочи конкретна техника („Евронюз“). Върховният представител на ЕС Кая Калас, която отговаря за външната политика на съюза, възложи отговорността „пряко на Русия“, като рамкира руската радиоелектронна борба като причината, независимо чий е бил дронът („Индипендънт“). Берлин не излезе със самостоятелна позиция. Унгарското правителство запази мълчание.

Румъния поиска протоколи за уведомяване, които още не съществуват. България купува радари, които още не е получила. Планът на ЕС срещу дронове, публикуван през февруари, посочва пристанищата като приоритетни обекти, но предвижда пилотен проект за 2027 г. Системите, които биха могли да защитят Констанца, вече са поръчани. Още не са пристигнали.