Конституционен спор блокира оръжейната сделка на Румъния

Румъния има девет дни да подпише военни договори за 8,33 млрд. евро по новата европейска отбранителна кредитна програма СЕЙФ (Ройтерс чрез МаркетСкрийнър). Пречката е конституционна жалба срещу правната рамка. Ако срокът до 31 май изтече без подпис, Букурещ ще загуби възможността да настоява половината оборудване да бъде произведено в Румъния.

Какво дава СЕЙФ и какво отнема срокът

СЕЙФ, съкратено от „Действия за сигурност за Европа“, работи по модела на европейския фонд за възстановяване след пандемията: Европейската комисия заема пари от капиталовите пазари чрез високия си кредитен рейтинг и после ги отпуска на държавите членки при цена, която е приблизително наполовина по-ниска от обичайната им. За Румъния това означава лихва около 3 % вместо близо 7 %, колкото плаща по собствения си държавен дълг (Център за европейска реформа). Заемите са за 45 години с десетгодишен гратисен период, тоест главницата няма да се изплаща преди около 2036 г. (Брейкинг Дифенс).

Осемнадесет държави членки са одобрени за общо около 131 млрд. евро. Полша, най-големият кредитополучател с 43,7 млрд. евро, подписа споразумението си на 8 май (Ноутс фром Поланд). Румъния е втора с 16,68 млрд. евро (Милмаг).

След 31 май държавите ще могат да купуват оборудване само чрез съвместни поръчки с поне още една партньорска страна. Министърът на икономиката Ириней Дарау го каза директно: след тази дата „вече няма да имаме толкова силна дума за локализацията в Румъния“ (Медиафакс). Съвместните поръчки размиват силата на една държава да изисква местно производство.

Паднало правителство и закон, приет набързо

Румънският парламент одобри първия пакет от 15-16 отбранителни програми на 29 април. Няколко дни по-късно опозиционна коалиция свали правителството на премиера Илие Боложан с 281 гласа на 5 май (Аджерпрес). Кабинетът в оставка прокара правната рамка за договорите по СЕЙФ, но добави последни промени след края на формалното заседание.

Тези късни добавки са в основата на конституционната жалба. Социалдемократическата партия, която водеше вота на недоверие, твърди, че правителството в оставка е надхвърлило правомощията си, като е продължило да законодателства след отстраняването си. Омбудсманът на страната внесе отделно възражение. Социалдемократите настояват, че подкрепят СЕЙФ като програма, но смятат процедурата за незаконна. Така правният спор създава конституционна несигурност броени дни преди твърдия срок.

Кой взема договорите и какво реално ще произвежда Румъния

Одобрените договори силно накланят първия транш от 8,33 млрд. евро към германската „Райнметал“: около 68 % от сумата за 232 бойни машини на пехотата „Линкс“, батареи за противовъздушна отбрана „Скайнекс“, патрулни кораби и боеприпаси (Хотнюз). Румънската държавна оръжейна компания „Ромарм“ предупреди, че „простият лицензен монтаж не развива индустрия“ (Адевърул). Боложан обеща поне 50 % местно производство. Разликата между монтаж и реален трансфер на технологии остава нерешена.

Повтарящ се модел в програмата

Румънското бързане не е изключение. Италия, която има разпределени 14,9 млрд. евро, още не е подписала. Премиерът Джорджа Мелони изпрати писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен на 17 май, в което обвързва италианското участие с фискална гъвкавост за енергийни разходи (Ил Политико Уеб). Комисията отказа. Унгарските 16,2 млрд. евро остават неодобрени (Дъ Дифенс Пост).

Механизмът е ясен: стабилните правителства със силна администрация за обществени поръчки заключват национални индустриални ползи. Раздробените правителства губят време. Румъния, оценена от „Ес енд Пи“ и „Фич“ в най-ниската степен на инвестиционния клас с отрицателна перспектива (Економика.нет), добавя 16,68 млрд. евро към публичен дълг, който вече доближава маастрихтския таван от 60 % от БВП. Над този праг държавите членки попадат под натиск да ограничават разходите.

Конституционният съд сега ще реши дали Румъния ще успее да спази срока 31 май. Договорите са подготвени. Парите са налични. Всеки ден без решение премества лоста за натиск от Букурещ към Брюксел и от румънските заводи към чуждите производствени линии.