Контролът провали френско-германския изтребител

ФКАС/СКАФ се разпадна, защото Франция и Германия не успяха да превърнат общата отбранителна амбиция в споделен контрол. Проектът беше важен не само заради един бъдещ самолет. Той показа, че Европа може да харчи повече за отбрана и пак да не изгради обща индустриална сила, ако държавите и компаниите не са готови да делят правото да проектират, обновяват и изнасят оръжията.

Разломът беше заложен в самата сделка

Политическата уговорка изглеждаше проста: Франция трябваше да води бъдещия боен самолет, а Германия — МГКС, планирания танк от ново поколение, който трябва да замени семействата „Леопард“ и „Льоклер“ (тпортал). Испания се включи във ФКАС като пълноправен партньор, като „Индра“ получи важни роли при сензорите и симулациите, а „Еърбъс“ пое безпилотните поддържащи самолети и системите за бойни данни (Авиейшънист).

Тази конструкция се счупи там, където политиката става инженерство. „Дасо“ и „Еърбъс“ не се разбраха за лидерството, разпределението на работата и правата върху технологиите (Льо Монд, Юронюз). Тези условия определят кой контролира архитектурата на системата, кой може да я модернизира по-късно, кой сертифицира промените и кой има право да я продава навън.

Търговският конфликт беше толкова тежък, колкото и националният. „Дасо“ и „Еърбъс“ са конкуренти на експортния пазар, затова споделянето на собствено инженерно знание би означавало да се даде бъдещ лост на съперник. Франция защитаваше модел, изграден около самостоятелно проектиране на изтребители, свобода при износа, авиация на самолетоносачи и ядрени изисквания. Германия, която вече харчи повече и носи по-голяма индустриална тежест, не искаше да остане младши партньор в система, която ще оформя европейския пазар за висок клас бойна авиация десетилетия напред (Льо Гран Континан).

Резултатът е ясен: Франция има доктрина и проектантска власт, Германия има пари и алтернативи. Нито едното лесно се превръща в общ самолет. „Дасо“ също не излиза безспорен победител, защото Франция може да има трудности да финансира сама бъдещ изтребител (Льо Монд).

Сметката излиза извън Париж и Берлин

Испания понася първия удар. Мадрид влезе във ФКАС, за да изгради реален индустриален капацитет, а не да наблюдава отстрани френско-германски спор. Според испански публикации договори за 540 млн. евро за „Индра“ и за 160 млн. евро за консорциум между „Индра“ и „Еърбъс“ са застрашени, а не вече загубени (Синко Диас, Обхектив). Министърът на отбраната Маргарита Роблес нарече изхода провал и обвини индустриалните интереси, че са надделели над проекта (ЕФЕ чрез Инфобае).

Италия получава повече пространство, но не и сигурност. ДжиКАП, програмата на Италия, Великобритания и Япония за бъдещ изтребител, вече изглежда като по-силната алтернатива с европейско участие. „Леонардо“ посочи, че Германия би била ценен партньор, но включването на Берлин може да отвори същите спорове за разпределението на работата и графика в програма, която вече е изградена около Рим, Лондон и Токио (Ройтерс чрез МаркетСкрийнър, Дифенс Нюз).

Германия гледа и на север. „Еърбъс“ е проучвала начални разговори със „Сааб“, но Швеция разглежда евентуалното сътрудничество като политически избор, а не като вече договорен изход от останките на ФКАС (СтрийтИнсайдър). Това е важно, защото проблемът на Европа не е липса на възможни партньори. Рискът е парите, инженерите и веригите за доставки да се разпилеят, преди да се появи нов общ проект.

Държавите по-близо до Русия ще оценяват провала по време, не по символика. Полски публикации подчертаха, че ФКАС вече се беше изместил към 40-те години на XXI век след години спорове за патенти и лидерство (Дифенс24). Ако европейските проекти идват твърде късно, правителствата ще купуват налични системи от САЩ, Южна Корея или други доставчици. Така изборът на обучение, поддръжка и боеприпаси се заключва за десетилетия.

Танкът вече носи изпита

МГКС наследява същия въпрос на сушата. Ръководителят на „Райнметал“ Армин Папергер предупреди, че френски бюджетни съкращения може да застрашат танковия проект, макар наличните френски материали да не потвърждават независимо това конкретно твърдение (Щерн).

По-солидните данни сочат към същия проблем с контрола. МГКС се е изместил към 40-те години на XXI век, а базови проектни решения, включително калибърът на оръдието, остават нерешени (Шепард, ФАЦ). Една танкова програма не може да стане следващият стратегически стълб на Европа, докато партньорите още спорят кой задава дизайна, кой притежава технологията и кой плаща цената.

Европа казва, че иска повече отбранителна автономия. ФКАС показва цената: преди едно общо оръжие да стане повече от комюнике, някой трябва да сподели контрола.