Съд блокира румънска заплатна реформа

Апелативният съд в Букурещ спря на 21 юли реформата на заплатите в румънския публичен сектор — закон, който Европейската комисия изисква, преди да освободи следващото плащане по фонда за възстановяване след пандемията („Економедия“, „Джи4Медия“). Прекият финансов риск е 770–800 млн. евро, обвързани с този конкретен етап от плана („Румъния инсайдър“, Румънско радио интернешънъл). Румъния трябва да докаже, че реформата е юридически завършена до 31 август 2026 г. („Ту ИЮ Брюксел“).

Как национален съд спира европейски пари

Румънският план за възстановяване е част от Механизма за възстановяване и устойчивост — инструмента на ЕС, при който държавите не получават възстановяване на направени разходи, а плащания само след като Европейската комисия потвърди, че договорените реформи са изпълнени („ЮР-Лекс“, Европейска комисия). Всяка реформа е „етап“ — конкретно законодателно или административно действие, което правителството трябва да докаже. Ако етапът не бъде изпълнен, плащането отпада.

Законът за заплатите е точно такъв етап. Министерството на труда публикува проекта на 17 юли. Четири дни по-късно федерацията на здравните работници „Санитас“ спечели съдебно спиране с аргумента, че правителството е прескочило задължителния социален диалог („Щириле Про ТВ“). Спирането остава в сила, докато основното дело бъде решено.

Временният министър на труда Драгош Пъслару твърди, че решението е процедурно уязвимо, защото министерството му не е било официално уведомено, и ще го обжалва („Диджи24“). Според него текстът е бил технически документ за политическо обсъждане, а не формално законодателно предложение. Обжалването може да успее, но срокът продължава да тече.

А той е кратък. Всички оставащи етапи по Механизма за възстановяване и устойчивост трябва да бъдат завършени до 31 август, окончателните искания за плащане се подават през септември, а всички преводи от Комисията трябва да приключат до 31 декември 2026 г. („Ту ИЮ Брюксел“, „Ай ИЮ Мониторинг“). Датата през август е решаваща: след нея Букурещ вече няма да може да представи доказателства за изпълнение.

Законът за заплатите не е единствената блокирана реформа. Временният премиер Илие Болоян го свързва с по-широк пакет от шест закона, от които общо зависят 4,5 млрд. евро неполучени европейски грантове („Бурса“). Румъния вече е получила около 60,6 % от своя план за 21,41 млрд. евро, включително четвърти транш от 2,25 млрд. евро, платен през юни („Аджерпрес“). Останалото зависи от това дали реформите ще издържат в съдебните зали и в коалиционната политика.

Защо спорът за заплатите е по-дълбок от самите заплати

Законът трябва да пренареди възнагражденията в целия румънски публичен сектор: здравни работници, учители, съдии, военни. Той въвежда референтна заплата от 4 100 леи, ограничава повечето добавки до 20 % от основното възнаграждение и обвързва бъдещия ръст на заплатите със свиване на разходите за държавна администрация спрямо размера на икономиката. Годишната цена се оценява на около 12,1 млрд. леи, или приблизително 2,4 млрд. евро — доста под синдикалните искания за над 20 млрд. леи, но значима сума за държава, която вече е в процедура на ЕС при прекомерен дефицит, задействана когато бюджетният дефицит надхвърля фискалните правила на блока („Румъния инсайдър“).

Това не е просто увеличение на заплатите. Проектът се опитва да овладее постоянните разходи за персонал, като намали добавки, на които част от служителите разчитат като на фактическа част от заплатата си. Здравните работници станаха най-силните противници. На 20 юли служители в стотици болници проведоха двучасова предупредителна стачка, а „Санитас“ подготвя безсрочна обща стачка от 28 юли („Щириле Про ТВ“).

Управляващата коалиция също е разделена. Лидерът на Социалдемократическата партия Сорин Гриндяну заяви, че партията му няма да подкрепи закон, „който прави всички недоволни“ („Европа ФМ“). Министерството на здравеопазването посочи „сериозни неравенства“ в проекта („Антена 3“). Още преди намесата на съда реформата нямаше сигурно мнозинство в парламента.

Румънският случай е най-ясният пример за по-широк натиск върху плановете за възстановяване. В България около 400 млн. евро остават под риск заради забавяне на преструктурирането във въглищните региони („Медиапул“). Португалия търси варианти да прехвърли недовършени проекти към други европейски фондове („Обзервадор“). Европейският парламент предупреди по-рано тази година, че неизплатените средства по Механизма за възстановяване и устойчивост могат да отслабят очаквания ефект върху растежа и заетостта (Европейски парламент).

Механизмът беше замислен така, че Брюксел да плаща за изпълнени реформи, не за обещания. Непосредственият риск за Румъния не е, че Комисията вече е отрязала парите. Рискът е Букурещ да изгуби времето, в което все още може законно да ги поиска.