Хърватия проби 26-годишния монопол в ЕЦБ

От създаването на Европейската централна банка четири държави се държаха с Изпълнителния съвет почти като с постоянна квота. Германия, Франция, Италия и Испания разпределяха местата по неписано правило, което не е записано в договорите, но досега никой отвън не беше пробил. На 1 юни това приключва. Борис Вуйчич, управителят на Хърватската народна банка, става заместник-председател на ЕЦБ на мястото на испанеца Луис де Гиндос. Хърватия прие еврото през януари 2023 г. От основаването на ЕЦБ през 1998 г. нито една държава извън голямата четворка не е имала място в шестчленния Изпълнителен съвет, който управлява всекидневната работа на банката и има постоянен глас при решенията за лихвите („Глоубъл банкинг енд файненс“, „Юронюз“).

Пресметленото отстъпление на Испания

Испания реши да не се бори за мястото. Правителството на Педро Санчес не издигна кандидат, като се позова на неформалната норма една и съща националност да не наследява сама себе си. Истинската цел е по-далечна: през 2027 г. изтичат три мандата в Изпълнителния съвет, включително председателският. Осемгодишният мандат на Кристин Лагард, който не може да бъде подновен, приключва през октомври същата година. Испания иска този пост.

Кандидатът ѝ е Пабло Ернандес де Кос, бивш управител на Испанската централна банка и сегашен ръководител на Банката за международни разплащания. Де Гиндос представи оттеглянето си като временно: „Испания е четвъртата по големина икономика в еврозоната и съм убеден, че ще си осигури място“ („Глоубъл банкинг енд файненс“). Залогът обаче носи вътрешнополитически риск. Санчес управлява с парламентарно малцинство, отслабено от регионални загуби, а сегашният управител на Испанската централна банка според испански медии работел срещу кандидатурата на Ернандес де Кос.

Ястребите използваха отворената врата

Вуйчич спечели, защото инстинктите му в паричната политика съвпаднаха с това, което северните държави от еврозоната търсеха. Еврогрупата, в която финансовите министри от еврозоната координират позициите си, го номинира през януари след три тура на гласуване, като той изпревари финландеца Оли Рен и португалеца Мариу Сентену. По-твърдата му линия, която приема по-високи лихви като цена за овладяване на инфлацията, съвпадна с предпочитанията на Германия, Австрия и балтийските държави в момент, когато те искаха точно такъв глас в Изпълнителния съвет.

Сентену, представител на по-меката школа, която предпочита по-разхлабена парична политика, публично разкритикува португалското правителство, че е подкрепило кандидатурата му твърде късно. Това беше рядък публичен упрек от действащ управител на централна банка и показа, че разделението между „ястреби“ и „гълъби“ вече тежи при назначенията в ЕЦБ поне толкова, колкото и националното лобиране.

Надпреварата за председателския пост и кой няма глас

По-голямата награда е през октомври 2027 г. Председателят на ЕЦБ се избира от Европейския съвет, където заседават държавните и правителствените ръководители. Нужно е квалифицирано мнозинство: 55 % от държавите членки, представляващи 65 % от населението на ЕС. Нито една държава не може сама да наложи вето, но Германия и Франция могат да съберат блокиращи коалиции. Испания, Нидерландия и Германия вече имат кандидати в играта.

Един участник напълно отсъства от този процес: Европейският парламент. Институцията, избирана пряко от гражданите на еврозоната, няма формален глас при избора на хората, които ръководят централната банка, определяща лихвите и цената на кредита. Парламентът провежда изслушвания и приема необвързващи становища. Реалната власт по назначенията остава при националните правителства. За институция, чиито решения стигат до всяка ипотека и всяка спестовна сметка в 21 държави, включително България, това означава, че избирателите нямат съществено влияние върху избора на ръководството ѝ.

Мястото на Хърватия в Изпълнителния съвет показва, че по-малките държави от еврозоната могат да пробият, когато политическото подреждане им е благоприятно. Дали това е трайно отваряне или еднократно изключение зависи изцяло от 2027 г. Ако Испания си върне водещ пост и голямата четворка отново затвори редиците си, назначението на Вуйчич ще остане бележка под линия: първата пукнатина в монопол, който бързо се е поправил. Ако по-малките икономики продължат да се състезават за тези позиции, вътрешната карта на властта в ЕЦБ ще се промени за първи път от въвеждането на еврото.