Хърватия обещава 5% от БВП за отбрана

Пет процента от БВП: толкова Хърватия вече обещава да отделя за отбрана до 2035 г. Премиерът Андрей Пленкович е поел ангажимента пред генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Брюксел тази седмица, с което Загреб се подрежда зад новия ориентир за разходи в алианса (24сата, НАТО). В момента страната харчи малко над 2 %. Постигането на 5 % означава повече от удвояване на усилието за едно десетилетие, при това без публична пътна карта как бюджетът ще го понесе.

Какво всъщност означават 5 %

Новата цел на НАТО се дели на 3,5 % от БВП за същинска отбрана — въоръжени сили, техника и операции — и до 1,5 % за свързана с отбраната устойчивост: критична инфраструктура, киберсигурност, гражданска готовност и индустриален капацитет за отбрана (НАТО, Ивнинг Стандард). Старият праг от 2 % от БВП беше политически ориентир, въведен през 2006 г. и потвърден след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Той никога не е бил правно задължителен. Новата цел работи по същия начин: чрез натиск между съюзниците, не чрез задължение, което може да се наложи в съд (Институт за управление).

Именно вторият компонент прави сметката политическа. Италия отчита около 2,8 %, когато включи карабинерите, бреговата охрана, космическия сектор и киберсигурността, но специализирани анализи поставят реалните военни разходи по-близо до 1,57 % (Скай Ти Джи 24, Анализи Дифеза). Словения казва, че миналата година е достигнала 2,01 %. Според словенски медии позицията на Рюте била, че Любляна не е покрила прага от 2 % по методологията на самото НАТО (Свет24, Регионал Обала). Това, което едно правителство брои, и това, което НАТО приема, невинаги е една и съща сума.

Югоизточният недостиг

Ангажиментът отговаря на реални дефицити по югоизточния фланг на НАТО — от Адриатика през Балканите до Черно море. Те включват интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана, системи срещу дронове, запаси от боеприпаси и логистични коридори за придвижване на съюзнически подкрепления. Рюте и Пленкович са обсъдили конкретно противовъздушната и противоракетната отбрана, както и сигурността в Западните Балкани (НАТО, 24сата). Ако хърватските разходи купят съвместими със съюзниците системи, ефектът ще надхвърли територията на Хърватия. Ако се превърнат в счетоводно упражнение, адриатическо-балканският коридор ще остане слабо звено.

Полша показва и двете страни на този избор. Варшава е харчила около 4,48 % от БВП за отбрана през 2025 г., което я прави европейски лидер по дял от икономиката (Евронюз). Но полският Фискален съвет предупреди, че нуждите за отбрана след 2028 г. трябва да бъдат съвместени с бюджетната стабилност (Жечпосполита). Върховната сметна палата оспори и начина, по който правителството класифицира военните аванси в бюджета (Банкер). Високите разходи сами по себе си не означават висока готовност. Големите доставки се разтягат през десетилетието, а около 40 % от европейските разходи за оборудване според публикациите отиват към доставчици извън ЕС (Евронюз).

Липсващият план

Рюте поиска от съюзниците „ясни, конкретни и надеждни планове“, с което даде сигнал, че обещанията на среща на върха няма да са достатъчни (НАТО). Хърватия още не е публикувала такъв план. Няма публична годишна траектория на разходите, няма разбивка между същинска отбрана и устойчивост, няма списък с поръчки и срокове за доставка, няма карта кои индустрии ще получат договорите. Обещанието дава на Загреб политическа тежест преди срещата на НАТО следващия месец, но доверие без таблица се износва бързо.

Срещата следващия месец ще покаже дали ангажиментът ще доведе до реални батареи за противовъздушна отбрана и коридори за подкрепления, или до сметка, която изглежда различно според това кой я проверява.