Хърватия натиска ЕС за полицейските данни

В Антверпен престъпните мрежи дълго време изнасяха контейнери с кокаин чрез откраднат ПИН код. Докер, корумпиран контакт в логистиката, шестцифрен номер — и кокаинът напускаше едно от най-натоварените европейски пристанища като част от легална пратка. Белгийските митници и пристанището Антверпен-Брюж в крайна сметка замениха системата със защитен цифров процес за освобождаване на контейнери. Но истинският проблем не беше сигурността на едно пристанище. Митници, полиция, пристанищни оператори и Европол държаха отделни части от картината, а правната рамка не им даваше достатъчно бърз начин да ги съберат.

Хърватският вътрешен министър Давор Божинович сега настоява Европа да затвори точно този практически пропуск. Той призовава държавите членки да подават повече данни към Европол и шенгенските системи, както и да използват пълноценно гранични технологии като Системата за влизане и излизане, която отчита кога граждани на трети държави преминават външните граници, и ЕТИАС — предварителна проверка за пътуващи без визи (Avaz). Божинович не предлага нова европейска полицейска база данни. Натискът му е правителствата да използват по-активно вече съществуващите. Засега няма публикуван законодателен проект.

Какво показва Антверпен

Белгийският пример прави проблема конкретен. Европол предупреждава, че престъпните мрежи проникват в големите европейски морски пристанища чрез корумпирани служители и посредници в логистиката. Целта им често не е самият товар, а хората и точките за достъп. Белгийските власти са иззели 55 тона кокаин миналата година, а официални представители признават, че по-големи количества преминават незабелязано (Brussels Times). Белгийските митници твърдят, че заловените количества в Антверпен са намалели с близо 70 % през първата половина на 2026 г., но това измерва какво е хванато, не какво е преминало (21News).

Европейският пристанищен алианс, създаден през януари 2024 г. като публично-частно партньорство между държави членки, пристанищни оператори и агенции на ЕС, е основният отговор на Комисията (Европейска комисия, Съвет на ЕС). Логиката е ясна: ако по-строгият контрол в Антверпен изтласка трафикантите към Ротердам или Пирея, националните решения просто преместват риска. Швейцария се присъедини към алианса по същата причина — наркотичната логистика не спира на границите на ЕС (Tio.ch).

Машината съществува. Ключовете са у националните правителства.

Европа вече има полицейски и гранични бази данни, които могат да правят голяма част от това, за което настоява Божинович. Шенгенската информационна система е мрежа за сигнали в реално време за издирвани лица и обекти. Прюм II позволява на националните полиции да правят автоматизирани справки в бази данни за ДНК, пръстови отпечатъци и лицеви изображения, държани от други държави членки, като подробностите се разкриват едва след съвпадение (Регламент Прюм II). Европол анализира и координира, но не може да командва националните полицейски сили (Регламент за Европол).

Тези системи технически вече могат да си взаимодействат. Всяка от тях обаче има законово определени правила кой може да използва данните и с каква цел. Една гранична база данни не може просто да се превърне в общ полицейски инструмент за масово претърсване (Регламент за оперативната съвместимост).

Затруднението не е липсата на технология. Националните полиции, митници и гранични служби решават какво влиза в тези системи, колко бързо и колко пълно. Реалната цел на Божинович е разликата между възможностите на системите и данните, които правителствата на практика подават в тях.

Германия показва защо „споделяйте повече“ има граница

Германия показва защо затварянето на тази разлика е по-трудно, отколкото звучи. Берлин прокарва реформа на федералната полиция, която би въвела подпомагано от изкуствен интелект лицево разпознаване в реално време на гари, летища и гранични зони (DW). Германски организации за цифрови права свързват тези предложения с по-ранни конституционни спорове, при които съдилищата са намирали широките правомощия за обединяване на полицейски данни за непропорционални (Digitalrechte). Собственият Акт за изкуствения интелект на ЕС допуска биометрична идентификация в реално време на публични места само при тесни изключения за правоприлагане (Акт за изкуствения интелект). По-широкото национално прилагане вероятно ще стигне до съдебни битки (T-Online).

Германското възражение не е насочено срещу Европол или Шенгенската информационна система. То е срещу националните полицейски масиви и инструментите за наблюдение, които захранват европейските системи. Когато правителствата разширяват биометричното съпоставяне и анализа с изкуствен интелект у дома, а после свързват резултатите с каналите за трансгранично сътрудничество, гаранциите за отчетност на полицейската власт започват да се напрягат.

В целия дебат липсва една група: хората, чиито данни захранват тези системи. Пристанищни работници, подлагани на проверки за сигурност, пътуващи, вписвани в системи за влизане и излизане, заподозрени, маркирани чрез автоматизирано съвпадение — в архитектурата те присъстват като входящи данни, не като участници в разговора за управлението ѝ.

Божинович е прав, че престъпните мрежи преминават граници по-бързо, отколкото полицията споделя разузнавателна информация. Опитът на белгийските пристанища показва цената на фрагментацията. Но германският конституционен спор показва също толкова важен проблем: въпросът за Европа вече не е само колко полицейски данни се движат през границите. Въпросът е кой контролира гаранциите, когато тези данни започнат да се движат по-бързо.