Кипър блокира търговския ъпгрейд с Турция

Турският външен министър Хакан Фидан обвинява Кипър, че сам блокира модернизирането на митническия съюз между ЕС и Турция — търговска рамка, през която годишно минават стоки за над 210 млрд. евро (Европейска комисия). На Никозия не ѝ е нужно да спечели икономическия спор. Достатъчно е да не даде съгласие, защото правилата на ЕС изискват държавите членки да одобрят започването на търговски преговори. А Кипър има ясна причина да отказва: Турция все още не го признава като държава.

Обвинението дойде дни преди еврокомисари да се срещнат с турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 1 юли, за да обсъдят, наред с други теми, разширяването на достъпа на Турция до европейския пазар (Юронюз). Фидан представя Кипър като страна, която саботира процеса. Кипър представя Турция като държава, която иска по-дълбоки икономически връзки с ЕС, докато отказва да третира една от неговите членки като легитимна.

Търговска сделка от 1996 г., която остана недовършена

Митническият съюз между ЕС и Турция действа от 1996 г. и премахва митата за повечето промишлени стоки. Турция прилага голяма част от европейските правила за стоки, но няма глас при изработването им. Услугите, земеделието и обществените поръчки остават до голяма степен извън споразумението (Европейска комисия, Световна банка).

Европейската комисия предложи преговори за модернизация още през декември 2016 г., с аргумента, че договореността е „достигнала своите граници“ (Европейска комисия). Световната банка стигна до сходен извод: митническият съюз е помогнал турските фабрики да се включат в европейските вериги на доставки, но е оставил скъпи празнини в управлението на стандарти и спорове (Световна банка). Основната турска бизнес организация ДЕИК нарече модернизацията „незаменима“ на среща на върха в Брюксел през юни 2026 г. (ДЕИК).

Икономическият аргумент, с други думи, е изяснен от почти десетилетие. Блокажът е политически.

Как Кипър държи входа

Според договорите на ЕС, и по-конкретно член 218 от Договора за функционирането на ЕС, Комисията не може сама да започне търговски преговори. Тя трябва да получи мандат от Съвета, тоест от държавите членки (Евро-Лекс). Кипър не трябва да надделее над Германия или Франция по същество. Той трябва само да не се присъедини към политическия консенсус.

Основанията му са конкретни. Турция никога не е приложила изцяло Протокола от Анкара, който я задължава да разшири ангажиментите по митническия съюз към всички членки на ЕС, включително Кипър. В заключенията си от декември 2016 г. самият Съвет поиска „пълно и недискриминационно прилагане“ на протокола (Съвет на ЕС). До юни 2018 г. Европейският съвет вече заключи, че Турция „се отдалечава още повече“ от ЕС, и замрази работата по модернизацията (Съвет на ЕС). През април 2024 г. лидерите на ЕС оставиха вратата леко открехната, но само при подобрение в поведението на Турция, като описаха всяко бъдещо ангажиране като „поетапно“ и „обратимо“ (Европейски съвет).

Миналата седмица спорът стана съвсем практически. Турция изключи Кипър от подготвителните срещи за КОП31, климатичната конференция на ООН, на която Турция ще бъде домакин. Комисията предупреди, че „това е съюз от 27 държави, точка“ (Ройтерс). Турция искаше търговско надграждане от ЕС, докато отказваше място на една от членките на ЕС на международна маса.

Германия плаща най-много за застоя

Цената на забавянето не е разпределена равномерно. Германия държи голям дял от търговията между ЕС и Турция, а германските компании са дълбоко вплетени в турската енергийна инфраструктура и производствени вериги (Германско външно министерство). За германски индустриален доставчик остарялата рамка означава конкретни проблеми: турските обществени поръчки остават затворени, сертификациите се бавят, а услуги като инженеринг и консултиране не могат да се движат свободно през границата.

Дори Берлин обаче не разглежда темата като чисто търговска. Германското външно министерство продължава да обвързва отношенията с върховенството на правото и демократичните стандарти. Материали на германската Федерална централа за политическо образование определят Протокола от Анкара и Кипър като централни нерешени препятствия (бпб).

Кипър, от своя страна, печели от блокажа именно защото митническият съюз е едно от малкото досиета, в които членството в ЕС превръща спора за признаване в реална преговорна сила. Ако модернизацията тръгне без турска отстъпка по кипърския въпрос, Никозия ще загуби най-силния си лост, а Анкара ще получи значима икономическа придобивка. Обратната логика също важи: всяка година със замразен мандат оставя компаниите от двете страни да поемат цената на остарялата рамка.

Мандатът е блокиран, разговорът не е

Срещата с Ердоган на 1 юли засегна митническия съюз наред с миграцията и заобикалянето на санкции (Юронюз), което означава, че темата остава политически жива. Но разговорът не е мандат. Икономическият аргумент е ясен от години. Мандатът е блокиран, защото ЕС не може да отдели достъпа до пазара от признаването на държава членка. Докато Турция гледа на митническия съюз като на икономическо право, което няма връзка с Кипър, а Кипър го третира като лост, неотделим от признаването, нито една от страните няма причина да направи първата крачка.