Кипър рискува €23 млн. заради отпадъците

Кипърският парламент отхвърли на 14 юли с 26 срещу 19 гласа предложената такса върху битовите отпадъци, които се изпращат на депо (Cyprus Mail). Решението поставя под риск и средства от европейския план за възстановяване. Таксата за депониране е записана като задължителен етап в кипърския План за възстановяване и устойчивост — обвързващия договор на страната с ЕС за реформено финансиране след пандемията. Отхвърлянето ѝ може да блокира 23 млн. евро европейски плащания (Politis, SkalaTimes).

Правителството е обещало на Брюксел реформа, която не е успяло да защити пред собствения си парламент. Тази разлика вече не е само политически проблем, а риск за финансирането.

Как европейските пари за възстановяване създават обвързване

Механизмът за възстановяване и устойчивост — фондът на ЕС от 724 млрд. евро след пандемията — работи като договор за изпълнение. Правителствата предлагат реформи и инвестиции, а Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, проверява дали всяка стъпка е завършена, преди да освободи средствата. Всички оставащи етапи трябва да бъдат изпълнени до август 2026 г. (Регламент (ЕС) 2021/241).

Кипър е включил в плана си такса върху депонирането на битови отпадъци като част от зелената данъчна реформа. Предложената ставка е 10 евро на тон, като приходите трябва да отиват изцяло за местни програми за рециклиране, според директора на Департамента по околна среда Костас Константину (SkalaTimes). Правителството посочва, че вече е намалило първоначалната ставка от 35 евро, за да смекчи тежестта.

Хронологията на 14 юли показа колко голямо е разминаването. В същия ден, в който парламентът отхвърли таксата, Европейската комисия одобри шестото плащане за Кипър по плана за възстановяване — 120 млн. евро (European Sting). Брюксел потвърждаваше напредъка на страната точно когато законодателната власт в Никозия блокира следващата необходима стъпка.

Защо парламентът каза „не“

Аргументът на опозицията не е просто антиевропейска поза. Кипър изпраща около 68 % от битовите си отпадъци на депо при цел на ЕС от 10 % до 2035 г. (Politis). Акел, Елам, Алма и „Пряка демокрация“ гласуваха против таксата с аргумента, че домакинствата не трябва да плащат повече, преди реално да има инфраструктура за рециклиране. Местните власти настояват за същото. „Обществото не трябва да плаща за провалите на държавата в управлението на отпадъците“, предупреди по-рано този месец една общинска позиция (Cyprus Mail).

Без центрове за сортиране и достатъчен капацитет за рециклиране таксата за депониране увеличава разходите на общините, без непременно да намалява количеството отпадъци, което стига до сметищата.

Контрааргументът на правителството също има логика. Ако приходите от таксата финансират именно инфраструктурата, която липсва на общините, отхвърлянето ѝ блокира едновременно финансовия стимул срещу депонирането и средствата, с които населените места трябва да намалят зависимостта си от него.

Шест седмици за затваряне на собствено създадена празнина

Кипър има срок до 31 август 2026 г. да приеме законодателството. Подобен натиск има и в други държави по механизма за възстановяване. Румъния например все още има неизпълнени реформи, свързани с нейния план, преди крайния срок през август (Европейска комисия).

Дизайнът на механизма засилва отчетността, защото обвързва парите с изпълнението. Но когато едно правителство запише политически трудна реформа в задължителен европейски план, без предварително да си осигури парламентарна подкрепа или да изгради инфраструктурата, от която реформата зависи, фондът превръща вътрешен проблем на последователността в криза на паричния поток. Кипър вече има шест седмици да затвори празнината, която сам създаде: пое ангажимент пред Брюксел, преди да убеди Никозия.