Буферната зона в Кипър се пропуква

Два доклада на ООН за Кипър стигнаха този месец до Съвета за сигурност и описват различни посоки. ЮНФИКИП, мироопазващата мисия, която патрулира в буферната зона на острова от 1974 г., предупреждава, че правилата, задържали замразения конфликт под контрол, отслабват: миротворци са възпрепятствани, а военно строителство се придвижва към линиите на прекратяване на огъня (доклад на ЮНФИКИП S/2026/8). Отделният канал на генералния секретар за „добри услуги“ — дипломатическият механизъм на ООН за търсене на решение на политическото разделение на острова — призовава лидерите на кипърските гърци и кипърските турци да използват отворения прозорец за напредък (доклад за добрите услуги S/2026/9).

Дипломацията се подновява точно когато условията на терен, които я правят възможна, се влошават. Правителствата в ЕС, които определят рамката на европейските отношения с Турция, нямат обща позиция как да реагират.

Къде се пропукват правилата на терен

Прекратяването на огъня в Кипър се задържа пет десетилетия не защото политическият проблем беше решен, а защото достатъчно участници спазваха няколко ограничения: буферната зона да не се променя едностранно, патрулите на ООН да не се блокират, а на терен да не се създават факти, които дипломатите по-късно трябва да приемат за даденост. Докладът на ЮНФИКИП показва натиск върху всяко от тези ограничения.

Пила, рядко срещано смесено село в буферната зона, показа колко бързо местен проект може да се превърне в международен инцидент. ЮНФИКИП осъди нападение срещу миротворци и нанесени щети по автомобили на ООН, като го определи като пряко предизвикателство към свободата на движение на мисията (изявление на ЮНФИКИП). Вароша, ограденият крайбрежен район, има още по-голяма тежест. Резолюции на Съвета за сигурност изрично забраняват заселването му от хора, различни от първоначалните му жители, и призовават районът да бъде поставен под администрацията на ООН (Резолюция 550 на Съвета за сигурност). Едностранните действия там не нарушават неформални очаквания, а ясни решения на Съвета за сигурност.

Разделението в ЕС

Съветът за сигурност подновява мандата на ЮНФИКИП и задава дипломатическите параметри. ЕС не може да води преговорите за Кипър. Но правителствата в Съюза контролират нещо, което ООН не контролира: търговските, миграционните, отбранителните и митническите отношения на Европа с Турция. Това дава на Брюксел непряк лост върху поведението на Анкара на острова, ако държавите членки решат да го използват.

Те не са съгласни дали да го направят.

Гърция, една от трите държави гаранти по Договора за гаранции от 1960 г. — споразумението от епохата на Студената война, което дава на Гърция, Турция и Великобритания роли в сигурността на острова — иска предупрежденията за буферната зона да се превърнат в по-строги условия към Анкара във всички досиета ЕС–Турция. Атина не очаква скорошно решение. Тя вижда процеса под егидата на ООН като начин международното внимание да остане насочено към турското поведение (гръцко Министерство на външните работи, Philenews).

Германия разглежда Кипър като част от по-широкото турско досие. Берлин цени Анкара заради управлението на миграцията, координацията в НАТО и сигурността в Черно море. Преди срещата на НАТО канцлерът Фридрих Мерц подчерта европейската отговорност за сплотеността на алианса (федералното правителство), докато депутати от Германската социалдемократическа партия го призоваха да постави пред Реджеп Тайип Ердоган въпроса за демократичните стандарти (ZEIT). Подробна публична германска позиция за Пила, Вароша или инцидентите с миротворци не се появи. Изводът е ясен: Берлин иска работно пространство с Турция, а не конфронтация, водена от конкретиката на кипърския казус.

Франция добавя още един пласт. Ново споразумение за отбранително сътрудничество дава на френските сили правна основа за посещения в пристанища и прелитания от Кипър. Париж го представя като обичайна двустранна договореност с държава членка на ЕС (Cyprus Mail). Турция го нарича нелегитимно и предупреждава за последици (Türkiye Today). Споразумението не променя процеса за уреждане на конфликта, но показва на Никозия, че има двустранна подкрепа за сигурността си, и дава на Анкара нов повод за недоволство.

Кой решава

Съветът за сигурност ще разгледа двата доклада на Гутериш този месец (Security Council Report). За държави, които предоставят военнослужещи за мисии на ООН, като Ирландия, въпросът вече е конкретен: ако достъпът и сигурността на миротворците могат да бъдат подкопавани без последствия в Кипър, същият риск стои пред всяка друга мисия на ООН (Irish Examiner).

ЕС формално подкрепя уреждане на кипърския въпрос в рамката на ООН (Съвет на ЕС). Тази формула вече не е достатъчна, ако държавите членки не могат да се разберат дали нарушенията в буферната зона трябва да струват нещо на Анкара в други преговори. Без такъв отговор подкрепата на ЕС за процеса на ООН остава декларативна: позиция, която се заявява, но не се прилага.