Кипър стигна до политическия праг за Шенген

Зелената линия пресича Кипър като белег, който нито един европейски регламент не е заличил. От едната ѝ страна Република Кипър управлява като пълноправен член на ЕС. От другата турски военни сили държат територия от 1974 г., а правото на ЕС формално е суспендирано. Между тях стои въпрос, пред който не е бил изправян нито един друг кандидат за Шенген: как се прилага европейската зона без паспортни проверки върху разделен остров.

Европейската комисия е оценила Кипър като технически готов за Шенген — зоната, в която рутинните гранични проверки между участващите държави са премахнати („Катимерини Кипър“, „Къбръс постасъ“). Оценката е била представена пред Шенгенския комитет на 26 юни 2026 г. Отделно президентът Никос Христодулидис е обсъдил досието в Париж с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен („Юронюз Гърция“). Това потвърждава, че страната може да бъде допусната до политическо решение. Самото решение обаче остава в ръцете на правителствата.

Вратата, която има значение, е в Съвета

Кипър се присъедини към ЕС през 2004 г. и прие еврото, но все още е извън Шенген. Договорът за присъединяване предвижда, че шенгенските правила започват да се прилагат само след единодушно решение на Съвета, тоест всяко участващо правителство трябва да даде съгласие (Официален вестник, акт за присъединяване от 2003 г., Съвет на ЕС). Комисията може да оценява и да препоръчва. Не може да приема държави в Шенген („Сайпръс мейл“).

Румъния и България показват защо тази разлика е съществена. Комисията обяви двете държави за технически готови още през 2022 г. (Европейска комисия). През декември същата година Австрия наложи вето, като се позова на миграционен натиск, а не на технически пропуск в София или Букурещ („Ройтерс“). Пълното присъединяване по сухопътните граници стана факт едва през януари 2025 г. (Съвет). Едно вътрешно министерство държа досието блокирано с години. Единодушието дава точно този лост на всяко правителство.

Засега няма публични данни за конкретна заплаха от вето срещу Кипър. Но случаят с Румъния и България очерта модела: когато разширяването на Шенген стигне до Съвета, решението става политическо, а техническото досие само по себе си не го затваря. Преди положителната оценка анонимни дипломати от шенгенски държави са изразявали скептицизъм, като един от тях казва пред „Сайпръс мейл“, че „няма сериозен начин“ Кипър да се присъедини. Този скептицизъм предхожда оценката и не може автоматично да се чете като настояща опозиция в Съвета. Но показва политическата температура.

Контролен пункт, който не бива да стане граница

Кипър е различен от всички предишни кандидати за Шенген заради разделението на острова. Протокол 10 към договора за присъединяване суспендира правото на ЕС в районите, които Републиката не контролира („ЮР-Лекс“). Регламентът за Зелената линия урежда движението на хора и стоки през буферната зона, като едновременно настоява, че линията не е външна граница на ЕС (Регламент за Зелената линия).

Шенген се основава на сделка за сигурност: държавите премахват вътрешните гранични проверки, защото имат доверие в външните граници, визовите системи и полицейското сътрудничество на останалите участници (Генерална дирекция „Вътрешни работи“). При Кипър проблемът не се свежда до броя на служителите на пунктовете. Шенген изисква правно ясен контролен режим. Кипър трябва да осигури такъв режим, без той да изглежда като признаване на граница, защото това би закрепило политически разделението на острова. Според публикациите европейските оценители са приели сегашните проверки по Зелената линия за достатъчни, но са поискали по-пълна правна яснота по Протокол 10 („Юронюз Гърция“, „Катимерини Кипър“).

Има и второ усложнение: британските суверенни бази на острова — територии, запазени от Великобритания, където британските сили управляват пунктове към земи под контрола на Република Кипър. Оценителите са поискали по-силно сътрудничество на тези пунктове („Катимерини Кипър“), защото всяка пролука по периметъра на военна зона извън ЕС е пролука в шенгенската верига за сигурност.

Комисарят по вътрешните работи Магнус Брунер заяви през януари, че Комисията „напълно подкрепя“ присъединяването на Кипър към Шенген и че „специфичната ситуация“ на страната ще бъде отчетена, без да се отслабват стандартите за сигурност („Сайпръс мейл“, „Сигмалайв“). Самият доклад за оценката, който според публикациите е около 60 страници, не е публикуван.

Кипър изглежда е спечелил техническия спор. Не е спечелил политическия. Той минава през единодушно гласуване в Съвета по правосъдие и вътрешни работи, където решават вътрешните министри на участващите държави, и през правен проблем на Зелената линия, който нито една институция на ЕС не е решила докрай. Комисията дължи публикувана оценка. Съветът дължи график. А Кипър трябва да отговори на въпроса, който собствената му география поставя: как да гарантира шенгенска сигурност на остров, където линията, която контролираш, е именно линията, която не можеш да наречеш граница.