Кипър поема 63% от кабела

Група американски законодатели от двете партии поискаха от държавния секретар Марко Рубио и ръководителя на Корпорацията за финансиране на развитието Бен Блек да дадат приоритет на „Грейт Сий Интерконектор“ — планирания подводен електропреносен кабел между Гърция, Кипър и Израел (Schneider House, Protothema). Вашингтон даде политически тласък. Не даде пари, гаранция по заем или разрешение за строителство. Оттук до момента, в който по кабела потече ток, основният въпрос остава кой плаща. Засега отговор няма.

Проектът вече има достатъчно политическа подкрепа. Брюксел го определи като приоритетен трансграничен проект и пое ангажимент за около 657 млн. евро безвъзмездно финансиране (CINEA, EUR-Lex). Френският инфраструктурен инвеститор Меридиам подписа на 5 август за мажоритарен дял от 66 % (Greek Prime Minister). Гръцкият електропреносен оператор АДМИЕ, който запазва 34 % и техническото ръководство, внесе на 13 август пред регулаторите инвестиционното искане за отсечката Кипър–Израел (ADMIE). Както писахме миналата седмица, с това започна срокът за одобренията, нужни преди окончателното инвестиционно решение. На проекта не му липсват съюзници. Липсва му ясен отговор колко ще бъде начислено на потребителите на електроенергия.

Защо кабелът има икономическа логика

Кипър е една от последните държави в ЕС без физическа връзка с електропреносната мрежа на съседна страна. Тази изолация означава, че островът трябва сам да поема всеки срив и всеки пик в търсенето, което поддържа високи резервни разходи и ограничава количеството слънчева и вятърна енергия, което системата може да приеме. Кабелът първо би свързал Кипър с Гърция, а след това с Израел. Планираният му капацитет е 1 000 мегавата по трасе от около 1 200 км (ADMIE, OT).

Това би позволило на Кипър да внася по-евтин ток, когато местното производство е под напрежение, и да изнася излишъци от възобновяеми източници. Ползата става по-видима след 2029 г., когато островът може да загуби значителна част от конвенционалните си производствени мощности (Cyprus Mail).

Икономическата логика е налице. Проблемът е всичко между нея и реалното изпълнение.

Сметката идва преди тока

Най-острият спор е за възстановяването на разходите: кой плаща строителството на кабела и каква част от цената влиза в сметките за ток. За отсечката Гърция–Кипър разходите са разпределени 63 % за Кипър и 37 % за Гърция. Това означава, че кипърските потребители поемат по-голямата част от регулираната тежест. Кипърският енергиен регулатор ЦЕРА обаче възразява. От 251 млн. евро, които АДМИЕ посочва като вече направени разходи, ЦЕРА е признала само 32 % като възстановими чрез мрежовите такси (Protothema, Politis).

Казано по-просто, ЦЕРА отказва да позволи на АДМИЕ да прехвърли по-голямата част от заявените разходи в сметките. Никозия заявява, че няма да прави допълнителни плащания извън междуправителственото споразумение за 125 млн. евро, преди кабелът реално да заработи (Capital.gr).

На частните инвеститори междувременно е обещана, според публикации, разрешена доходност от 8,3 % плюс премия от 3,7 %, фиксирани за 17 години (Kathimerini, Les Echos). Тази доходност в крайна сметка се финансира през същите мрежови такси, плащани от потребителите. По-ниските сметки не са автоматичен резултат. Те зависят от това дали регулаторите ще определят възстановяването на разходите така, че ползата от по-евтиния внос да стигне до домакинствата.

Самото финансиране също не е окончателно осигурено. Кипърският министър на енергетиката Михаел Дамианос нарече влизането на Меридиам вот на доверие, но каза, че евентуално държавно участие в капитала ще изчака проверката на Европейската инвестиционна банка (Marine Cyprus, Sigmalive). Дни след подписването от страна на Меридиам цената на придобиването, капиталовият ангажимент и разпределението на евентуалните преразходи остават непубликувани. Кипърските опозиционни партии АКЕЛ и ДИСИ поискаха разкриване на информация, преди Кипър да поеме нови задължения (PafosNet, Philenews). Сделката не е била официално нотифицирана и пред Европейската комисия за проверка по правилата за сливанията (CNA).

Готовността за строителство добавя отделен риск. Нексанс има договор за кабела, чиято стойност според публикации е около 1,43 млрд. евро плюс ДДС, като вече са платени 251,4 млн. евро и до края на 2024 г. са произведени 160 км кабел, но няма пълно нареждане за започване на работа (Capital.gr). Проучванията на морското дъно още не са възобновени; съобщенията за морско известие, което разрешава такава работа, остават непотвърдени (Cyprus Mail). Европейската сметна палата предупреди, че трансграничните електроенергийни проекти редовно се забавят (European Court of Auditors). Конкретният риск е потребителите да започнат да плащат мрежови такси за строителни разходи, преди кабелът да осигури по-евтин или по-сигурен ток.

Писмото на американските конгресмени е адресирано и до Корпорацията за финансиране на развитието — американската агенция за финансиране на проекти за развитие. Но досега няма обявено решение на борда, проект на финансови условия или започнала процедура по проверка (Schneider House). Подкрепата е реална. Парите не са.

Кой печели, кой губи

Ако кабелът заработи по план, кипърските потребители ще спечелят по-сигурно снабдяване и възможност за внос. Гърция ще стане мостът от страната на ЕС за енергийните потоци в Източното Средиземноморие. Меридиам и инвеститорите му ще получат регулиран инфраструктурен актив с гарантирана доходност за почти две десетилетия.

Коалицията около „Грейт Сий Интерконектор“ вече е по-широка от всякога: Атина, Никозия, Брюксел, Париж, Вашингтон, АДМИЕ, Меридиам, Нексанс. Липсващата страна е тази, която ще реши дали проектът ще се превърне в инфраструктура или в спор за сметките: регулаторите, които трябва да одобрят колко плащат потребителите.