Кипър бърза за €69m от ЕС

Кипърските депутати трябва да гласуват закон за създаване на нов държавно подкрепен кредитор за малкия бизнес до срок, който според местни публикации изтича на 9 юли. Правителството внесе 60-страничния проект на 25 юни, дни преди лятната парламентарна ваканция. Ако срокът бъде пропуснат, Кипър рискува да изгуби между 50 млн. и 69 млн. евро от европейските средства за възстановяване, макар че няма официален документ на Комисията, който да потвърждава точната сума.

Така парламентът е поставен пред избор, който сам по себе си е проблем: да приеме набързо закон, който ще урежда публичното кредитиране, или да остави европейско финансиране да бъде блокирано.

Брюксел плаща само при изпълнение

Натискът идва от начина, по който работят европейските средства за възстановяване. Механизмът за възстановяване и устойчивост е фондът на ЕС за 723 млрд. евро след пандемията, финансиран чрез общ европейски дълг. Той не възстановява вече направени разходи. Плащанията се отпускат, след като дадена държава докаже, че е изпълнила договорените реформи (ЕВР-Лекс, Регламент 2021/241).

Всеки национален план съдържа етапни цели, като приемане на закон или създаване на институция, и конкретни показатели, например санирани сгради или подпомогнати фирми. Държавата подава искане за плащане, Комисията проверява изпълнението, а средствата се превеждат само ако условията са изпълнени. Европейската сметна палата предупреди, че слаби доказателства или пропуснати етапи могат да задържат цели траншове, докато краят на фонда бързо наближава.

Кипърският етап е създаването на Кипърската организация за развитие на предприятията, известна като КОАЕ.

Кредитор за фирмите, до които банките не стигат

КОАЕ ще бъде към Министерството на финансите с 60 млн. евро капитал. Тя трябва да предлага преки заеми, гаранции, съфинансиране и консултантски услуги за малки и средни предприятия, стартъпи и самонаети лица (СигмаЛайв). Целта са фирмите, които не получават банков кредит, защото нямат достатъчно обезпечение, работят отскоро или носят риск, който търговските банки не приемат.

КОАЕ няма да приема депозити. Министерството я представя като допълнение към частните банки, а не като техен конкурент. Това разграничение може да е вярно при консултантските услуги. Но ако организацията дава гаранции или субсидирани кредити в сегменти, където работят и банки, известен конкурентен натиск е неизбежен.

Ако законът бъде приет и КОАЕ заработи по замисъл, печеливши ще бъдат малките фирми, които в момента са извън достъпа до финансиране. Държавата ще получи постоянен инструмент за кредитиране и ще защити европейското си разпределение. Ако проектът заседне, тези фирми ще изгубят обещаната подкрепа. Кипърските данъкоплатци може да се наложи да заместят средствата, които европейските грантове е трябвало да покрият, или програмата просто ще бъде свита.

Проблемът с управлението е, че публичен орган, който разпределя кредит, изисква точно онзи контрол, който този срок затруднява: ясни правила кой има право на финансиране, как се блокира политическо влияние и дали заемите наистина стигат до фирмите, отказани от банките. Председателката на финансовата комисия Християна Еротокриту го каза директно: министерството е внесло законопроекта толкова късно, че нормалното обсъждане може да струва на републиката милиони.

Не само Кипър

Това не е само кипърски хаос. В Румъния служебният премиер свика извънредна парламентарна сесия за забавени закони по Механизма за възстановяване и устойчивост, като залогът е 3,5 млрд. евро. Моделът се повтаря в различни държави членки: правителствата обещаха реформи, за да отключат средства от общия европейски дълг, а сега парламентите трябва да ги доставят под натиск.

Тази строгост е съзнателна. Германия, която иска следващият бюджет на ЕС да бъде намален с 400 млрд. евро, ще подкрепи бъдещи общи европейски разходи само ако може да посочи доказателства, че държавите са изпълнили обещаното. Пропуснатите етапи не струват само пари на Кипър днес. Те отслабват политическия аргумент за подобен фонд утре.

Три важни неща остават неясни. Дали етапната цел изисква само приемане на закона, или и реално заработване на КОАЕ. Каква точно е сумата под риск, след като местните публикации посочват диапазон от 50 млн. до 69 млн. евро. И дали пропуснатият срок означава окончателна загуба на средства, или само забавяне. Опитът на Румъния подсказва по-скоро спиране на плащане, отколкото отмяна.

Приемането на закона може да отвори първата врата. Дали КОАЕ наистина ще стигне до фирмите, на които обещава да служи, е по-дългият въпрос. На него нито едно прибързано парламентарно гласуване не може да отговори.