Кипър поема сметката за кабела

Големият морски интерконектор навлиза в етапа, в който политическата подкрепа вече не е достатъчна. АДМИЕ, гръцкият оператор на електропреносната мрежа, поиска от енергийните регулатори в Кипър и Израел да започнат процедура за определяне как ще се разпределят разходите за кипърско-израелския участък на проекта между потребителите на електроенергия в отделните държави (АДМИЕ, Cyprus Mail). Планираният подводен кабел трябва да свърже Гърция, Кипър и Израел в обща електроенергийна връзка. Така проектът стига до по-трудния въпрос: чии сметки за ток ще се повишат и с колко.

Това не е начало на строителството, нито ангажимент за финансиране. От регулаторите се иска да решат как ще бъде разпределена сметката и каква част от нея може да бъде възстановена чрез тарифите за електроенергия, тоест чрез цената на киловатчас, която потребителите вече плащат (Euronews Greece). Процедурата изглежда техническа, но от нея зависи дали проектът ще може да се финансира. Без тарифно решение кредиторите нямат доказуем бъдещ приход, от който да бъдат изплатени заемите. С такова решение паричният поток става достатъчно предвидим, за да привлече финансиране.

Защо тарифното решение е по-важно от самия кабел

Механизмът е следният. Регулаторите във всяка държава одобряват разпределение на разходите. Това разпределение определя каква сума съответният мрежови оператор може да събира от потребителите във времето. Именно тези гарантирани бъдещи плащания гледат банките и инвеститорите, преди да отпуснат милиарди за строителство. Ако делът на всяка държава остане неясен или една от страните откаже да го приеме, проектът може да блокира независимо от политическите декларации.

Кипърско-израелският участък трябва да осигури 1 000 мегавата капацитет по около 324 км подводен кабел на голяма дълбочина. Това е съществено, защото дълбоководните кабели са много по-скъпи за проучване, полагане и ремонт (Kathimerini Greece). По-широкият участък между Гърция и Кипър е около 1 208 км, с прогнозна стойност приблизително 1,9 млрд. евро. Част от тази сума се покрива от около 657 млн. евро съфинансиране от ЕС чрез Механизма за свързване на Европа, програмата на Съюза за трансгранична инфраструктура (Enerdata, CINEA).

АДМИЕ твърди, че анализът на разходите и ползите е показал жизнеспособност на връзката „при всички разгледани сценарии“, но пълното проучване не е публикувано. Не са публични нито капиталовите разходи за участъка Кипър-Израел, нито предложеният процентен дял между страните, нито оценка за ефекта върху сметките на потребителите (Philenews).

Кипър печели най-много и носи най-големия риск

Искането до регулаторите беше внесено седмица след като френският инфраструктурен инвеститор Меридиам придоби мажоритарен дял от 66 % в проектната компания, а АДМИЕ запази 34 %. Сделката донесе частен капитал и инвеститор с дълъг хоризонт, които досега липсваха на проекта (EnergyNews).

Гръцката преса прие регулаторното искане като знак за напредък. В Кипър реакцията беше по-предпазлива. Министърът на енергетиката Михалис Дамианос заяви, че Никозия ще изчака проверката на Европейската инвестиционна банка, преди да реши дали да участва като акционер или да приеме заключенията за разходите (Politis, Times of Israel). Опозиционната партия АКЕЛ поиска пълно разкриване на условията по споразумението с Меридиам и на ефекта върху потребителските разходи преди поемането на нови ангажименти (Kathimerini Cyprus).

Тази предпазливост има конкретна причина. Кипър е единствената държава членка на ЕС без електроенергийна връзка с друга страна, което означава, че произвежда цялата си електроенергия самостоятелно, обикновено от скъпи вносни горива. Прекратяването на тази изолация е основното обещание на кабела. Същевременно именно защото Кипър има най-много да спечели, той има и по-слаба позиция при преговорите за разходите.

Според една публикация възможното разпределение за участъка Гърция-Кипър е 63 % за кипърските потребители срещу 37 % за гръцките, но това съотношение не е потвърдено от нито един от двата регулатора (Serbia Energy). Ако числото е вярно, кипърските домакинства ще поемат реален тарифен риск при оскъпяване на проекта или ако по-евтината електроенергия дойде по-късно от прогнозираното.

Какво остава нерешено

Проектът вече има две неща, които му липсваха преди година: частен инвеститор, готов да вложи собствен капитал, и официално искане, което принуждава регулаторите да отговорят писмено на въпроса за разходите. Това прави Големия морски интерконектор по-пригоден за финансиране от всеки предишен момент. Но не означава, че финансирането е осигурено.

Няма публична информация от Меридиам за графика на плащанията, клаузите при превишаване на разходите или условията за окончателно приключване на сделката (Marine Cyprus). Проучванията на морското дъно остават незавършени. Възраженията на Турция в Източното Средиземноморие продължават да тежат върху маршрутите за полагане на кабела (Capital).

Истинският тест е дали кипърските регулатори ще приемат разпределение на разходите, при което по-големият дял се пада на техните потребители. Това число в крайна сметка ще се появи в сметките за ток.