Кипър бърза с банка за €1.22 billion

Кипърският парламент гласува този месец два законопроекта: единият създава нов публичен финансов орган, другият въвежда такса за депониране на отпадъци. И двата са свързани с последното планирано плащане за страната от Брюксел. Случаят показва слабостта в последната фаза на Механизма за възстановяване и устойчивост: законите могат да бъдат удостоверени по-бързо, отколкото икономическите резултати могат да бъдат произведени.

Седем седмици за доказване

Механизмът за възстановяване и устойчивост — следпандемичният фонд на ЕС — плаща на правителствата само след като Брюксел провери, че договорените реформи са изпълнени. Всички етапи трябва да бъдат приключени до 31 август 2026 г., а окончателните искания за плащане да бъдат подадени до 30 септември 2026 г. (Европейски парламент). Кипърският план е на стойност около 1,22 млрд. евро под формата на грантове и заеми (Европейска комисия).

Двата законопроекта в парламента са описвани като етапи за деветия и последен транш, тоест последната част от тези средства. Ако не бъдат приети и документирани навреме, Комисията може да спре плащането по регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Седем седмици преди крайния срок забавянето вече не означава просто по-бавна процедура. То може да означава загубени пари.

Банка за развитие, родена по график

Първият законопроект създава Кипърската организация за бизнес развитие, или КОАЕ — публичен орган, който трябва да кредитира малки предприятия, стартъпи и самонаети хора, които трудно получават банково финансиране. Началният капитал ще бъде 60 млн. евро държавни средства (Politis). Логиката е позната: по-малките фирми имат по-кратка кредитна история, по-малко обезпечение и по-високи разходи за проверка от страна на банките. Специализиран публичен кредитор може да запълни празнината, която търговските банки оставят.

Един детайл от парламентарния дебат обаче е показателен. Депутатите и Министерството на финансите са се договорили да назначат преходен управителен съвет за една година, за да започне работа КОАЕ и да бъде изпълнено изискването по механизма (CNA, Sigmalive). Това означава, че КОАЕ може да премине правния праг, който Брюксел измерва, преди да има трайно управление, професионален екип за оценка на кредити и контрол върху кредитния риск. Законът създава институцията. Дали тя ще може да отпуска разумно заеми е отделен въпрос, на който нито един етап не може да отговори толкова бързо.

Ако КОАЕ заработи добре, печеливши ще бъдат малките фирми, които сега банките отхвърлят. Ако не заработи, кипърските данъкоплатци ще носят 60 млн. евро публичен кредитор, който съществува основно на хартия.

Такса за депониране без изход

Вторият законопроект въвежда общинска такса за депониране — плащане върху отпадъците, които отиват на сметище, с цел да бъдат насочени към рециклиране. Европейската агенция за околна среда е установила, че подобни такси могат да работят, но най-вече когато са съчетани с алтернативи като разделно събиране и капацитет за компостиране (ЕАОС).

Това условие е съществено. Таксата променя поведението само ако хората и общините имат как да реагират. Ако има контейнери, инфраструктура за рециклиране и съоръжения за компостиране, отпадъците могат да бъдат отклонени от сметищата. Ако такива възможности липсват, таксата просто оскъпява същия начин на изхвърляне. Кипърски публикации вече свързват реформата с по-високи общински такси за сметосъбиране (DOM LiVE). Първият платец вероятно ще бъде общината или операторът на отпадъци. Крайният платец вероятно ще бъдат домакинствата и малките фирми чрез по-високи местни такси.

Моделът отвъд Кипър

Кипър не е единствената държава, която бърза да довърши реформите си преди финала. Европейската сметна палата установи, че в рамките на целия механизъм одиторите все още трудно проследяват къде отиват част от средствата и дали са постигнали обещания резултат (ЕСП). Отделен одит на Сметната палата за финансирани от механизма ремонти за енергийна ефективност показа, че само 3 от 111 мерки са имали цели, пряко свързани с енергийни спестявания. Завършването преди 2026 г. е тежало повече от измеримия резултат (ЕСП, Euronews).

Механизмът беше замислен като по-строг от стария модел на европейско харчене. Парите се отпускат само след проверка на реформите. На практика обаче проверката често означава да се установи дали е приет закон, създаден орган или приета наредба. Тя не означава непременно проверка дали фирмите са получили финансиране, отпадъците са отклонени от сметищата или домакинствата са усетили полза. Системата може да потвърди, че Кипър е създал КОАЕ. Все още не може да потвърди, че КОАЕ работи.

Механизмът за възстановяване и устойчивост може да налага срокове. Този случай показва, че е по-слаб в доказването дали реформите, движени от тези срокове, дават резултат.