Кипър предлага €2,000 за връщане

Кипър въведе програма за доброволно връщане, която предлага пари на сирийци с международна закрила или с висяща молба за убежище, ако се върнат в държава, която ЕС не е обявил за безопасна. Схемата не отнема правния им статут. Тя прави заминаването финансово по-привлекателно за хора, които законът все още третира като нуждаещи се от закрила, и така заобикаля процедурите, които европейското право изисква, преди една държава да може да ги изведе принудително.

Семейният разлом в схемата

Заместник-министърът на миграцията Никълъс Йоанидис представи обновената програма на 9 юни. Тя надгражда пилотна схема от 2025 г., в която са участвали около 900 души. Новият вариант е насочен към сирийски семейства и двойки без деца, при които поне единият съпруг е подал молба или е получил закрила преди 31 декември 2024 г. Офертата е 2 000 евро за всеки пълнолетен, който се върне, 1 500 евро за дете и допълнително 1 000 евро за семейство, ако закрилата вече е била предоставена. Един пълнолетен член на семейството може да остане в Кипър с двугодишно разрешително за работа („Сайпръс мейл“).

Точно това разделяне на семейството е най-острият елемент в програмата. То създава финансова логика единият съпруг да замине, а другият да запази опора в Европа, без да се задейства процедурата, която правото на ЕС изисква при принудително връщане.

Как „доброволността“ заобикаля правните гаранции

Европейското право поставя висока бариера пред отнемането на закрила. Според Директивата за квалификацията, която определя кой има право на статут на бежанец, държава членка може да прекрати този статут само ако докаже, че първоначалните обстоятелства са се променили по „значителен и нетраен във времето“ начин, преценен индивидуално за всеки случай (Директива 2011/95/ЕС за квалификацията). Съдът на ЕС потвърди тази логика по делото „Абдула“: прекратяването на закрила изисква реална и трайна промяна на условията на място (Съд на ЕС). Програмата за доброволно връщане излиза извън тази рамка. Ако човек се съгласи да замине, държавата не трябва да доказва, че Сирия е безопасна.

ВКБООН поддържа позицията, че връщането в Сирия трябва да бъде „информирано, доброволно, безопасно и достойно“, и призовава държавите да не извършват принудителни връщания към която и да е част от страната (ВКБООН). Когато програмата е насочена към хора с активна закрила, въпросът става по-конкретен: колко доброволно е решение, оформено от паричен стимул и политическа среда, която става все по-враждебна? Схемата е построена така, че държавата да не трябва да дава отговор.

Прагматичен обход на счупена система за връщане

Кипърската схема е симптом на по-широк проблем. Само около 28 % от заповедите за връщане в ЕС реално се изпълняват. Тази разлика между формалното решение и практическото му прилагане подкопава доверието в системата и тласка правителствата към алтернативни инструменти. Европейската комисия постигна политическо съгласие по нов Регламент за връщането през юни 2026 г., чиято цел е извежданията да стават по-бързо и да се оспорват по-трудно в съда (Европейска комисия). Гърция работи по идеята за центрове за връщане извън територията на ЕС, заедно с група от пет държави, включително Австрия, Дания, Германия и Нидерландия, които обсъждат с ВКБООН как да изглеждат тези съоръжения („ИЮОбзървър“, „Юронюз Гърция“).

Кипър избира по-лека конструкция. Не са нужни законодателни промени, двустранни споразумения или нова инфраструктура. Програмата работи изцяло в рамките на действащото право. Тя се намира точно в пространството между предпазливостта на институциите и нетърпението на националните правителства.

Агенцията на ЕС в областта на убежището съобщи през 2026 г., че много държави са спрели решенията по сирийски молби за закрила след падането на режима на Асад, защото фактическата основа за оценка на сигурността остава неясна (Агенцията на ЕС в областта на убежището чрез „РилийфУеб“). Това спиране е институционално признание, че доказателствата за Сирия още не са достатъчни. Кипърската програма върви преди тази оценка, като плаща на хора да се върнат в страна, чиято безопасност нито един орган на ЕС не е удостоверил.

Липсва гласът на самите сирийци. Няма публикувани данни как се проверява съгласието, какви средства за защита има човек, ако се върне и се окаже в опасност, или дали семействата могат отново да получат достъп до закрила след заминаване. Подробностите за програмата идват от министерска презентация, описана от „Сайпръс мейл“, а не от публикуван правен акт. Хората, чийто живот тази схема пренарежда, нямат документирано участие в нейното създаване.