Кипърската сметка за кабела чака гръцко разрешение

Кораб за морски проучвания под френски флаг е в Ираклион на Крит от 27 октомври и чака разрешение от Гърция да картографира морското дъно (ANA-MPA). На 1 ноември той все още е в пристанището (To Vima). Задачата му е да очертае трасето на Great Sea Interconnector — планиран електрически кабел, който ще свърже Кипър с европейската електропреносна мрежа. Кипър ще плати по-голямата част от кабела, но засега не е ясно нито откъде ще мине, нито колко ще струва.

Разрешението, което корабът още чака

Abeille Marengo е базиран на Крит, но няма разрешение да започне работа. Подаденото на 14 октомври заявление до гръцката брегова охрана е само искане за изключение, което да позволи използването на кораб под чужд флаг за морски проучвания (Hellenic Coast Guard). Остават две стъпки. Междуведомствена комисия трябва да одобри проучването, а след това Гърция да издаде НАВТЕКС — радиосъобщение, което предупреждава корабите за работа в определен район и в конкретни дни.

Чакането вече се проточи. Според Euro2day заявлението за проучването е подадено на 8 октомври, но повече от три седмици не е имало съобщение за него. Някои заглавия вече говорят за подновяване на проучванията, но материалите под тях описват подготовка.

Ключовият участък е край малкия гръцки остров Касос. През юли 2024 г. предишен проучвателен кораб, Ievoli Relume, прекрати работата си там под натиска на турския военноморски флот (Deutsche Welle). Така картата на морското дъно остана незавършена именно в най-оспорваната политически част от трасето.

Турция не признава морските права, на които Гърция и Кипър се позовават за островите си в тези води (Deutsche Welle). На 21 октомври турският външен министър Хакан Фидан каза, че Анкара няма да възрази, ако получи предварително писмено уведомление за дейността и координатите ѝ (Cyprus Mail). Това би било дипломатическо писмо до Анкара. НАВТЕКС е друго: публично радиосъобщение до всички кораби. Няма публични данни да е изпратено което и да било от двете.

Дори НАВТЕКС би показал само, че Гърция е дала разрешение и корабът възнамерява да работи. Самото му присъствие в обявения район не би доказало много повече. Убедителното доказателство би било отчет от проучването или пряко потвърждение от екипа, че е събрал данни отвъд мястото, до което Ievoli Relume е стигнал.

Кой плаща и кога

Кипър е обвързал плащането с издаването на съобщението. На 19 октомври енергийният министър Михаилис Дамианос каза, че правителството ще започне процедурата за плащане на 25 млн. евро едва след като Гърция издаде НАВТЕКС (CNA). Самото отплаване на кораба от Ираклион няма да е достатъчно.

Плащането се основава на решение на кипърския енергиен регулатор от 2024 г. То позволява държавният бюджет да покрива документирани инвестиционни разходи до 25 млн. евро годишно от 2025 до 2029 г., или общо до 125 млн. евро (CERA). Целта е строителните разходи да не се прехвърлят в сметките за ток. Ако условието бъде изпълнено, този разход ще поемат кипърските данъкоплатци, а не потребителите на електроенергия.

По-голямата сметка зависи от проучването. Кипър плаща 63 % от капиталовите разходи за участъка между Крит и Кипър, а Гърция — 37 % (SigmaLive). Капиталови разходи са средствата за изграждането на връзката, преди по нея да потече електроенергия.

На 20 октомври председателят на регулатора Поливиос Лемонарис каза пред парламента, че оценката от 1,9 млрд. евро вероятно ще бъде надхвърлена. По думите му около 40 % от морските проучвания предстои да бъдат извършени и е възможно трасето да се окаже по-скъпо (Cyprus Mail). Неизследваните участъци ще определят маршрута и цената, но това ще стане едва след като корабът донесе използваеми данни. По проекта остават и въпроси за новия мажоритарен инвеститор (To Brief).

Какво ще получи Кипър срещу тези средства

Кипър няма връзка с континенталната електропреносна мрежа, а количеството възобновяема електроенергия, което страната е трябвало да ограничи през 2025 г., рязко е нараснало (European Commission). Става дума за слънчева или вятърна енергия, която е можела да бъде произведена, но е била спряна, защото местната мрежа не е имала капацитет да я поеме. Кабелът е проектиран да пренася електроенергия и в двете посоки: Кипър би могъл да изнася излишъка си и да внася ток, когато местните мощности не достигат (Deutsche Welle).

Обещанието за по-ниски сметки на домакинствата е отделен въпрос. Регулаторът съобщи, че никой не е представил проучване за въздействието на първия участък върху пазара (SigmaLive). Такова проучване би показало как кабелът би повлиял на цените на електроенергията.

Наличните данни водят до ясен извод: Кипър поема по-голямата част от планираните капиталови разходи за участъка, докато трасето и крайната цена остават неясни, а регулаторът няма проучване, което да показва каква полза ще имат потребителите на ток. Това не означава, че кабелът не си струва. Означава, че Кипър поема финансов ангажимент, преди да разполага с данни за оценка на ползата. Следващата стъпка, която може да промени тази картина, зависи от междуведомствената комисия в Гърция.