Кипърският газ минава през Египет

„Ени“ и „ТоталЕнержи“ вече са поели инвестиционния ангажимент за разработването на „Кронос“ — първото офшорно газово находище на Кипър, което излиза от фазата на проучване. Планът е газът да стига до европейските пазари като втечнен природен газ, тоест газ, охладен до състояние, в което обемът му силно намалява и може да се превозва с танкери, през 2028 г. Целият маршрут обаче минава през египетска инфраструктура, а самият Египет има все по-остър недостиг на газ.

Как газът стига до Европа

Газът от четири подводни сондажа на около 185 км югозападно от Кипър ще се транспортира по нов 105-километров газопровод до системата, свързана с гигантското находище „Зохр“ на „Ени“ в египетски води (ТоталЕнержи, Ahram Online). Оттам съществуващата инфраструктура го отвежда до завода за втечнен природен газ в Дамиета на египетското крайбрежие. Там газът се втечнява, товари се на танкери и се изпраща към европейски терминал за регазификация.

Този маршрут е избран, защото Египет вече разполага с мощности за втечняване. Самостоятелни съоръжения за втечнен газ в Кипър биха стрували приблизително два пъти повече. Кипърският министър на енергетиката Михалис Дамианос оцени проекта на около 2 млрд. долара и каза пред Асошиейтед прес, че строителството на газопровода може да започне по-късно през 2026 г. То би отнело до 18 месеца, а европейските потребители може да получат първия газ още през март 2028 г. (Euronews, ABC/AP).

Египет има по-голяма нужда от газа от Европа

Именно зависимостта от Египет е най-слабото място в проекта. Страната се превърна от износител на газ в нетен вносител. Вътрешното производство спадна от около 59 млрд. куб. м през 2023 г. до 42 млрд. куб. м през 2025 г. — спад, който френското Министерство на финансите и Американската администрация за енергийна информация свързват с намаляващия добив от „Зохр“ и растящото вътрешно търсене (френското Министерство на финансите, Американската администрация за енергийна информация).

Собственият внос на втечнен газ в Египет достигна рекордните 9,01 млн. тона през 2025 г., няколко пъти повече от годишния капацитет, за който е проектиран „Кронос“ (S&P Global, EnterpriseAM). Ако Египет изпитва недостиг, заводът в Дамиета, който трябва да превръща газа от „Кронос“ в износима суровина, сам се превръща във вътрешен буфер. Клауза в споразумението за „Кронос“ позволява около една пета от газа да покрива египетски нужди (ABC/AP). Египет има първо право върху част от добива, преди Европа да види каквито и да било количества.

Реален проект, но малък

Окончателното инвестиционно решение, тоест моментът, в който компаниите спират да проучват и започват да харчат, е реална стъпка. „Ени“ като оператор с 50 % и „ТоталЕнержи“ с останалите 50 % вече се ангажират с находище, открито през 2022 г., оценено през 2024 г. и одобрено за разработване с целево плато от около 2,8 млн. тона втечнен газ годишно (Ени, ТоталЕнержи). Всеки от двата партньора ще продава половината от количествата.

На фона на европейското търсене тези обеми са ограничени. ЕС внесе рекордните 146 млрд. куб. м втечнен газ през 2025 г. и стана най-големият купувач на този пазар в света (Европейската комисия, MondoVisione/ACER). „Кронос“ ще добави неруски източник от Източното Средиземноморие, но обявените количества са твърде малки спрямо това търсене, за да променят убедително европейските цени на газа. Засега няма обявен европейски купувач, резервиран терминален капацитет или дългосрочен договор за продажба.

Кипър печели най-много политически. Островът открива газ в морето няколко пъти след 2011 г., но нито едно находище досега не е стигало до добив. За държава, която произвежда по-голямата част от електроенергията си от вносен петрол, собственият офшорен газ е важна граница още преди част от него да стигне до Европа. Кипърски представители нарекоха инвестиционното решение „историческо“ (Cyprus Mail, Politis). „Ени“ и „ТоталЕнержи“ получават бърз и сравнително евтин маршрут до продаваем втечнен газ. Египет поддържа натоварени заводите си за втечняване и си осигурява договорна възможност да задържи част от газа за вътрешния пазар.

Европейските домакинства не бива да очакват по-ниски сметки за газ заради „Кронос“. Товарите ще влязат на глобален пазар на втечнен газ, където конкуренцията с азиатските купувачи, транспортните разходи и капацитетът на терминалите определят крайната цена.

„Кронос“ е финансиран и реален проект. Дали газът ще стигне до Европа зависи от това дали недостигът в Египет ще превърне износния маршрут в клапан за вътрешно облекчение.