Кипър реже бюджета на ЕС

Дългосрочният бюджет на ЕС вече не е предварително позициониране, а реален спор за пари. Първото компромисно предложение очертава основния избор: да се запази финансирането за пътища, земеделие и региони, което гражданите виждат пряко, или повече средства да се насочат към конкурентоспособност, отбрана и изследвания. Решението ще определя инвестициите в 27 държави до 2034 г.

Два лагера, един бюджет

Многогодишната финансова рамка е таванът на бюджета на ЕС. Тя определя колко може да харчи Брюксел за седем години — от земеделски субсидии до научни грантове. Текущият кръг обхваща 2028-2034 г., а Европейската комисия предложи пакет за почти 2 трлн. евро. Всяко правителство трябва да даде съгласие, защото Договорът за функционирането на ЕС изисква единодушие в Съвета. Това означава, че всяка столица може да блокира сделката (чл. 312 от ДФЕС). Така рамката се превръща в най-голямото пакетно договаряне в Европа.

Кипър, който държи ротационното председателство на Съвета и води преговорите, сложи първите конкретни числа на масата на 11 юни. Предложението му намалява плана на Комисията с около 2 %, или приблизително 32,8 млрд. евро (ЕЮнюз, Ройтерс чрез ДъПринт). Съкращението обаче е силно селективно. Кохезионната политика, основният инструмент на ЕС за инвестиции в по-бедните региони, би се увеличила от около 404,9 млрд. евро до 410,1 млрд. евро. Директните плащания по Общата селскостопанска политика биха нараснали леко от приблизително 259,2 млрд. евро до 261 млрд. евро (ЕЮалайв, Демократа). На хартия това изглежда като защита на старите пера, но разпределено върху седем години инфлация означава реално намаление: сумата расте, покупателната ѝ сила пада.

Европейският фонд за конкурентоспособност, замислен да намали иновационното изоставане на Европа спрямо САЩ и Китай, според публикации би бил свит от около 398 млрд. евро до 383 млрд. евро. Перата за научни изследвания и отбрана също са под натиск (Европапортален).

Вчерашните приоритети или утрешните

Реакцията следваше очакваната линия на разделение. Шестнадесет държави членки, водени от Испания, Италия, Полша и Гърция, подписаха обща декларация в защита на кохезията, земеделието и рибарството като политики, заложени в договорите. Те ги нарекоха „най-видимите политики на ЕС“ за гражданите и посочиха, че дори първоначалното предложение на Комисията води до реални съкращения (испанското външно министерство). Португалия отиде по-далеч и приветства кипърския вариант като „откровено по-добър“, защото националният ѝ пакет, тоест гарантираният дял от средствата на ЕС за Лисабон, може да нарасне с около 1,6 млрд. евро спрямо проекта на Комисията (Обсервадор, ЕКО).

От другата страна нидерландският финансов министър Елко Хейнен определи компромиса като „кутия с неприемливи предложения“, която финансира „вчерашните приоритети“ вместо „утрешните предизвикателства“ (АНП). Германия отхвърли предложението като недостатъчна основа за преговори, защото внася в бюджета на ЕС повече, отколкото получава, и настоява за по-строги разходи (Шпигел). Швеция посочи, че земеделието е защитено, докато конкурентоспособността и отбраната са притиснати. Външният министър на Люксембург Ксавие Бетел сравни атмосферата на преговорите с пазар в Маракеш (РМФ24).

Кой контролира парите

По-тихият спор е за управлението. Комисията иска да обедини няколко съществуващи фонда в един Национален и регионален партньорски план за всяка държава, с междинни цели и показатели за изпълнение, подобни на Механизма за възстановяване и устойчивост от периода след пандемията. Поддръжниците го наричат опростяване. Критиците виждат централизация.

Организациите на местните и регионалните власти предупреждават, че реформата може да премести властта от регионите към националните столици. Съветът на европейските общини и региони, който представлява местните власти, изчислява, че кохезионната политика може да се свие до около една пета от общия бюджет на ЕС при почти една трета днес. Банкуоч отбелязва, че регионалните глави в новите планове са по избор, а не задължителни. Това означава, че райони със средни доходи и развиващи се региони могат да изгубят целево финансиране. Същата реформа, която намалява административната тежест за чиновниците, може да намали тежестта на общините и по-бедните региони в договарянето.

Какво следва

Нищо не е окончателно. Европейският парламент отхвърли първия проект на Съвета на 16 юни и поиска 10 % увеличение на бюджета, както и нови източници на приходи (Юронюз). Парламентът трябва да даде съгласие, преди която и да е многогодишна рамка да влезе в сила, така че Съветът не може просто да наложи по-тънък бюджет. Кипър цели общо споразумение до края на 2026 г. Ако срокът се изпусне, ЕС ще влезе в 2028 г. без договорен бюджет и ще трябва да пренася годишно таваните от старата рамка. На практика това би замразило нови програми и би забавило инвестиции в целия континент точно когато натискът върху конкурентоспособността от САЩ и Китай се засилва.