Чешкият манган закъснява за срока на ЕС

Чешките власти одобриха площадката за завод за преработка на манган край Хвалетице, в Пардубишкия регион източно от Прага. Това означава, че държавата приема подобен проект като допустим за този терен (iROZHLAS, Zdarbuh). Не означава, че строителството може да започне. Проектът, управляван от чешко дъщерно дружество на листнатата в Канада „Юро Манганийз“, все още няма разрешение за строеж, лиценз за минни дейности, финансиране, обвързващи договори за изкупуване и окончателно инвестиционно решение на равнище борд. Търговското производство е планирано за 2032 г. (Mining Weekly, Smallcaps).

Именно датата е проблемът. Законодателният акт на ЕС за критичните суровини, регламентът, с който Европа се опитва да намали зависимостта си от външни доставчици на материали за батерии, поставя целите си за сигурност на доставките за 2030 г. (Eur-Lex). До този момент Хвалетице няма да добави нито тон.

Чиста логика, бавен календар

Самият проект има необичайно силна индустриална логика. Хвалетице не е нова мина. Планът е да бъдат преработени около 27 млн. тона хвостове, отпадък от добив през периода 1951-1975 г., в манганови химикали с висока чистота за катоди на батерии за електромобили (iROZHLAS, Newsfile). Двата планирани продукта, сулфатен прекурсор и свръхчист метал, изискват много по-дълбока преработка от тази, която е нужна на стоманодобива. Затова и попадат в стратегическия списък на ЕС (Euro Manganese).

Проектът вече има статут на стратегически проект на ЕС и национално обозначение в Чехия. Това е точно типът инвестиция, за която Брюксел създаде регламента (Mining Weekly, European Commission).

Предварителната икономическа оценка на компанията от 2026 г. изчислява, че заводът би могъл да произвежда 150 000 тона годишно, достатъчни за около 20 % от прогнозираното европейско търсене на манган за батерии. Първата фаза на строителството би струвала около 627,5 млн. долара (Smallcaps, National Law Review). Но предварителната оценка не е пълно предпроектно проучване. Самият документ предупреждава, че не съдържа доказани минерални запаси и че прогнозната икономика може никога да не се реализира (Barchart). Компанията очаква да кандидатства за окончателно разрешение за строеж около края на 2027 г. или началото на 2028 г. (iROZHLAS). Единственото посочено клиентско споразумение, необвързващ документ с американската „6К Енерджи“, не фиксира нито обеми, нито цени (The Globe and Mail).

Фабрики преди суровини

Европа може да строи заводи за батерии по-бързо, отколкото може да осигури материалите за тях. Германия показва напрежението най-ясно. „ПауърКо“, батерийното подразделение на „Фолксваген“, започна производство в гигафабриката си в Залцгитер с никел-манган-кобалтови катоди, но преработените суровини и части от производствената технология все още идват от Китай (Volkswagen Group, FAZ). Германската индустрия е над 99 % зависима от внос за някои стратегически ресурси, включително литий, никел и редкоземни елементи (BDI).

Икономиката на веригата обяснява защо това има значение. Между 50 % и 60 % от стойността на една батерия е в добива и преработката на материалите, докато само 15 % до 30 % е в сглобяването на клетките, тъкмо етапът, върху който Европа се съсредоточи (Chemietechnik, Deloitte). Европа първо изгради по-нискостойностната част от веригата и остави по-високостойностната на външни доставчици.

След собствения си срок

Законодателният акт за критичните суровини цели до 2030 г. ЕС да достигне поне 10 % вътрешен добив, 40 % вътрешна преработка и 25 % рециклиране на стратегически суровини, като зависимостта от една-единствена държава извън ЕС да не надхвърля 65 % на нито един етап от преработката (Eur-Lex, European Commission). Дори при пълно изпълнение на прогнозите Хвалетице би покрил една пета от европейските нужди от манган за батерии, но две години след целевата дата.

Европейската стратегия за доставки на батерии има проблем с последователността. Ако получи оставащите разрешителни, набере около 670 млн. долара, подпише обвързващи договори за изкупуване и стигне до окончателно инвестиционно решение, Хвалетице може да стане реална част от решението след 2032 г. При сегашния график проектът помага повече на европейската история за батерийни доставки след 2030 г., отколкото на целта за 2030 г.