Дания запазва суверенитета, САЩ разширяват достъпа

Дания запазва суверенитета си над Гренландия съгласно споразумението, подписано в Ню Йорк на 22 септември (канцеларията на датския министър-председател). Ако датският и гренландският парламент го одобрят, САЩ ще получат трайни права да разширяват военното си присъствие на острова. Вашингтон ще има и формална роля в бъдещите решения за сигурността там (Белият дом).

Суверенитет на хартия, достъп в замяна

Доналд Тръмп подписа споразумението с датския министър-председател Мете Фредериксен и премиера на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен. Текстът изменя отбранителния пакт от 1951 г., който за първи път даде на Вашингтон опорна точка в Арктика (Сборник със закони на САЩ).

Новият текст признава датския суверенитет, териториалната цялост и правото на гренландците на самоопределение — границата, която двамата лидери бяха поставили (датското външно министерство). Тръмп обаче продължава да твърди, че споразумението дава на Америка „постоянен контрол“ върху сигурността на острова (Дойче веле).

Цената е достъпът. Споразумението позволява на САЩ да модернизират и разширят космическата база „Питуфик“ и задължава трите правителства да създадат нови отбранителни зони в Нарсарсуак и Местърсвиг. Американски кораби, самолети и военни сили ще могат да се придвижват между тези обекти по суша, море и въздух, включително през гренландски териториални води (Белият дом).

Публикуваният текст не определя срок на действие, а промяната му изисква съгласието на всички страни (датското външно министерство). Тези правила уреждат изменянето на споразумението. Дали някое от правителствата ще може по-късно да се оттегли, е отделен въпрос, който парламентите ще трябва да разгледат.

Кой може да блокира нов обект

Пактът от 1951 г. беше двустранно споразумение между Вашингтон и Копенхаген. Сега Нуук подписва „заедно с“ Дания, а всяко ново предложение за американски обект ще се разглежда от тройна комисия. Ако комисията не постигне съгласие в рамките на 90 дни, предложението преминава към заместник-министрите, а след това към министрите. Одобрение по подразбиране няма (Белият дом).

На практика за нов обект е нужно съгласието и на трите правителства, което дава на Гренландия възможност да го отхвърли. Това влияние обаче приключва на границата на договорената зона. В нея рамката от 1951 г. вече позволява на Вашингтон с широка свобода да строи, разполага сили и провежда операции (Сборник със закони на САЩ).

Най-дългосрочните последици са свързани с независимостта. Ако Гренландия се отдели, текстът предвижда тя да остане в НАТО или да се присъедини към алианса и да поеме правата и задълженията по споразумението (датското външно министерство, ТВ5Монд). Тази клауза се опитва да пренесе днешното стратегическо подреждане в бъдеща държава. Независима Гренландия все пак би могла да поиска нови преговори, а самият текст не може окончателно да реши дали тя ще бъде обвързана.

Възможности, а не разположени сили

Да се говори за „две нови американски бази“ преувеличава постигнатото. Нарсарсуак е гражданско летище, изградено върху бивше американско военно летище, а Местърсвиг е отдалечен логистичен пункт на източното крайбрежие. Споразумението не посочва численост на войските, бюджети или график за строителство (Би Би Си).

„Питуфик“ вече се използва за предупреждение за ракетни изстрелвания и проследяване на спътници, което означава откриване, а не прехващане (Космическите сили на САЩ). Подписаното споразумение не добавя нито военна част, нито прехващач. Вашингтон получава разрешение да строи в бъдеще, без отново да отваря пакта за преговори.

Именно тази възможност за бъдещо разширяване е важна и за Европа. Копенхаген твърди, че според споразумението НАТО споделя отговорността за сигурността в Арктика. Алиансът обаче не е страна по договора и не получава нито командна роля, нито общо финансиране (Ройтерс чрез „Интернационале“). Всеки нов обект по северноатлантическия фланг ще бъде американски актив, от който съюзниците могат да се възползват, а не обща инфраструктура.

Споразумението дава на Вашингтон думата и когато Гренландия проверява чувствителни чуждестранни инвестиции. Инвеститори, свързани с държави извън ЕС, НАТО и признатите партньори, ще бъдат подлагани на проверки за сигурност в минното дело, критичната инфраструктура и чувствителните данни, като датските власти ще се консултират със САЩ (Сермитсиак, датското външно министерство). Държави извън НАТО няма да могат да поддържат военни обекти или постоянно присъствие, освен ако всички страни не се съгласят (Политико).

Европейските инвеститори не са забранени. ЕС, който се опитва да задълбочи отношенията си с Гренландия заради суровините, обаче няма място в тези консултации (ЕС Перспективс). Вашингтон вече има такова място.

Споразумението запазва суверенитета, но дава на Вашингтон трайни военни възможности и роля при проверката на чувствителни чуждестранни инвестиции. То е подписано, но още не е в сила, тъй като първо трябва да приключат парламентарните процедури в Дания и Гренландия (канцеларията на датския министър-председател). Дотогава тези придобивки остават договорени условия, а не оперативен контрол. Фолкетингът, парламентът на Дания, и инатсисартутът, парламентът на Гренландия, трябва да решат дали безсрочен пакт, който се простира към бъдеща независима държава, е цена, която избирателите им приемат.