Сушата по Дунав сви ядрения буфер

АЕЦ „Козлодуй“ намали производството на електроенергия за първи път в 52-годишната си история, защото нивото на Дунав падна твърде ниско за нормално охлаждане на турбините. Самото намаление е ограничено. По-важното е, че то сви най-големия регионален резерв от електроенергия точно когато Румъния и Унгария вече полагаха извънредни усилия да запазят работата на собствените си дунавски атомни централи.

Защо ниската вода означава по-малко ток, а не ядрен риск

Министерството на енергетиката съобщи на 20 август, че пети блок ще намали мощността си с около 120 мегавата като превантивна мярка заради „продължаващите безпрецедентно ниски и критични“ нива на Дунав (Министерство на енергетиката, 20 август). Към 26 август данните от централата показваха спад от около 1 010 мегавата до 850 мегавата, или приблизително 15 % (СЕГА, Факти). Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви, че кризисна ситуация няма (Министерство на енергетиката, 21 август).

Това е технически вярно, но не изчерпва проблема. Водата от Дунав не охлажда активната зона на реактора. Тя охлажда парата в кондензаторите от турбинната част, където всъщност се произвежда електроенергията. Когато нивото на реката падне, помпите за водовземане работят по-трудно, охладителният цикъл губи ефективност и централата произвежда по-малко ток, докато системите за ядрена безопасност остават отделни и незасегнати (Актуално, Факти). Това е проблем за електроенергийната система, не сценарий за ядрена авария.

Значението идва от това, че същото засушаване засегна атомни централи в три държави в рамките на няколко седмици. Както писахме миналата седмица, Румъния нареди извънредно драгиране и изпускане на вода от язовири, за да осигури приток към „Черна вода“, която обичайно дава около една пета от електроенергията на страната (Аджерпрес, Световна ядрена асоциация). Унгария отдели 6,1 млрд. форинта за каменни прегради и потопени баржи, с които физически да повиши нивото на водата при АЕЦ „Пакш“ (kormany.hu). Трите централи се сблъскаха с различни технически ограничения. Общият фактор беше една и съща река.

Резервът, който намаля

Когато дойде ограничението, България изнасяше около 30 000 мегаватчаса дневно при вътрешно потребление от приблизително 90 000 мегаватчаса (Министерство на енергетиката, 21 август). Този излишък вече покриваше недостига в съседни държави. На 6 август Румъния внесе нетно 2 240 мегавата по време на вечерния пик, като България осигури основната част от физическия поток (Нюзцентър). Намалението в „Козлодуй“ не създаде зависимостта на Румъния от внос. То намали доставката, на която Румъния вече разчиташе.

Ценовият сигнал се вижда в целия регион. На 26 август цените на пазара „ден напред“, на който производители и големи купувачи търгуват електроенергия за следващия ден, бяха почти изравнени: 172 евро за мегаватчас в България, 175 в Румъния, 172 в Унгария и 173 в Гърция (euenergy.live). В зоната Германия-Люксембург, по-далеч от този натиск, цената беше 126 евро за мегаватчас (euenergy.live). Разликата показва колко повече плащат купувачите в Югоизточна Европа за заместваща електроенергия, когато базово производство като ядреното, което работи денонощно, излезе частично от пазара.

Кой печели и кой плаща

Най-ясният печеливш е Словакия. Нейните атомни централи в Бохунице и Моховце използват охладителни кули, вместо да черпят директно вода от реката, затова ниските нива на Дунав почти не ги засягат (Денник Е). В напрегнатите часове словашкият износ към Унгария е надхвърлял 2,5 гигавата (СИТА).

Губещите са и от страната на производството, и от страната на потреблението. Ядрените оператори, които продават по регулирани или предварително договорени цени, губят марж, когато трябва да купуват скъпа заместваща електроенергия, за да покрият недостига. Индустриалните потребители първи поемат риска от ограничения: извънредните правила в Унгария позволяват на мрежовия оператор МАВИР да прекъсва захранването на заводи с потребление над 0,5 мегавата, преди да се стигне до домакинствата (HVG). Румънската „Нуклеарелектрика“ изпрати до клиентите си правно предупреждение, че може да не успее да изпълни договорите си заради обстоятелства извън нейния контрол (ZF).

Европейската комисия заяви на 11 август, че електроенергийната система на Европа остава стабилна въпреки екстремното време (Европейска комисия). На континентално равнище това е вярно. На регионално равнище стабилността беше поддържана с драгиране, баржи, каменни прегради, извънредно изпускане на вода от язовири и скъп вечерен внос. Системата издържа. Следващата полезна информация не е ново уверение, а ясното ниво на реката, при което всеки оператор трябва да намали мощността, публикувано преди следващата суша отново да наложи импровизация.