Сушата по Дунав спря реактор

Нивото на Дунав при Русе е -87 сантиметра (БТА). Входящият поток към Румъния е паднал до около 1 590 куб. метра в секунда, приблизително една трета от дългосрочната средна стойност за юли (Digi24). Този спад вече извади ядрена мощност от системата в Румъния и намали наполовина работата на централа в Унгария. Две държави, които обичайно изнасят електроенергия, се превърнаха във вносители в най-скъпите часове на деня.

Как една река спира реактор

Ядрените централи осигуряват базова мощност — постоянното производство, което държи електроенергийната система стабилна денонощно. Но голяма част от енергията при деленето се превръща в отпадна топлина и тя трябва да бъде отведена. При централи, охлаждани с речна вода, това прави реката. Когато дебитът падне твърде ниско, помпите стигат физическите си ограничения. Когато водата е твърде топла, централите рискуват да нарушат законовите лимити за това колко могат да повишат температурата надолу по течението.

Държавният ядрен оператор на Румъния „Нуклеарелектрика“ спря първи блок на АЕЦ „Черна вода“ на 28 юли, след като дебитът падна до около 1 630 куб. м/сек (BVB/Nuclearelectrica). Втори блок още работи, но е близо до границата си. Сорин Риндашу, заместник-директор на „Апеле Ромъне“ — румънския воден регулатор — каза на 1 август, че той може да издържи още четири-пет дни (Agerpres). Дори да завали в Австрия утре, водната вълна ще стигне до „Черна вода“ след около две седмици (Business Magazin).

Импровизираните мерки показват мащаба на проблема: властите планират взривяване на гранит и потапяне на баржи, натоварени с камъни, за да насочат повече вода към водовземането. Това може да купи още три до пет дни работа (HotNews, Antena 3).

Унгария е още по-напред в кризата. МВМ, операторът на АЕЦ „Пакш“, съобщи за поетапни ограничения през седмицата: трети блок е спрян, а втори работи на половин мощност. Към 30 юли „Пакш“ произвежда 960 мегавата вместо около 2 000 мегавата, а МВМ предупреди, че до 72 часа може да последва пълно спиране (MVM, kormany.hu).

Кой плаща за липсващите мегавати

Когато евтината ядрена енергия отпадне, заместителят обикновено са газови централи, работещи при пикови цени, или ограничен внос през граница. Цените „ден напред“ — пазарът, на който производителите продават електроенергия за доставка на следващия ден — се повишиха до 132,87 евро/мВтч в Румъния и 122,08 евро/мВтч в Унгария след спиранията, според Serbia Energy. Вечерният баланс на Румъния показва напрежението: търсене от около 7 300 мегавата, вътрешно производство само 4 000–4 300 мегавата и внос, който покрива 1 700 мегавата от недостига (Profit.ro).

Пазарното обединение — системата, която разпределя трансграничната електроенергия чрез координирани търгове — държи мрежата захранена, но пренася недостига и към цените в съседните държави. Първо плащат доставчиците и индустриалните потребители с договори по пазарни цени, след това държавните бюджети, ако поемат разликата. Домакинствата с фиксирани крайни тарифи засега са защитени (Romania Insider). „Нуклеарелектрика“ вече е изпратила до клиентите си уведомление за форсмажор — правно предупреждение, че може да не изпълни договорите си заради обстоятелства извън нейния контрол (ZF).

Не е само дунавски проблем

Франция показва, че това не е регионално изключение. По време на горещата вълна през 2022 г. френският ядрен регулатор АСН разреши временни екологични изключения за четири централи, охлаждани с речна вода (ASN). Намаленото ядрено производство помогна най-големият износител на електроенергия в Европа да стане нетен вносител с баланс от -16,7 тераватчаса; когато ядреното производство се възстанови през 2023 г., износът се върна до +50,1 тераватчаса (RTE 2022, RTE 2023). Френската Сметна палата установи, че климатичните условия са намалили ядреното производство с поне 1 тераватчас във всяка от годините 2018, 2019 и 2020 (Cour des comptes). На същия Дунав българската АЕЦ „Козлодуй“ продължава да произвежда електроенергия, но вече следи праговете за ниски води (Kozloduy, БТА).

Това са различни точки по една и съща скала: спиране при „Черна вода“, дълбоки ограничения при „Пакш“, наблюдение при „Козлодуй“, регулаторни изключения във Франция. Сушата вече превърна стабилната ядрена мощност в условна мощност в Югоизточна Европа. Прогнозата е дебитът да падне към 1 450 куб. м/сек до 7 август (Agerpres). Нерешеният въпрос за правителствата е колко резервен капацитет са готови да плащат преди следващото сухо лято.