Дунав спря последния реактор на Румъния

Последният работещ ядрен реактор на Румъния започна процедура по спиране на 13 август. Втори блок на АЕЦ „Черна вода“ излиза от мрежата, защото нивото на Дунав е паднало под минималния праг за охлаждане на централата. Две седмици по-рано по същата причина беше спрян и първи блок (Аджерпрес, Аргус).

Двата реактора заедно осигуряваха около 1,4 ГВт мощност, която работи непрекъснато, независимо от времето и часа. Букурещ твърди, че недостигът може да бъде покрит с внос, въглища и вятърна енергия. На практика основният резерв е покупката на електроенергия от съседи, които са под натиск от същата суша.

Защо една река спира реактор

АЕЦ „Черна вода“ се нуждае от постоянен приток на вода от Дунав за охлаждане. Националната водна администрация на Румъния съобщи, че водомерният пост при Черна вода е достигнал -230 см — ниво, което служители определят като невиждано досега (Диджи24, Медиафакс).

Нагоре по течението, при Базиаш, оттокът е бил около 1 400 куб. м/сек, приблизително една трета от обичайното средно ниво за август (Брюксел Сигнал, Аджерпрес). Аварийните работи с баржи и каменна маса осигуриха дни, не седмици.

Вечерният недостиг

На хартия вариантите за заместване изглеждат достатъчни. Проблемът е, че те са най-несигурни точно в часовете, когато системата има най-голяма нужда от тях.

Най-големият лост е вносът. Румъния разполага с 3,2–4,0 ГВт трансграничен преносен капацитет, тоест толкова електроенергия физически може да влезе в страната. Но капацитетът на кабелите не е същото като налична електроенергия: от другата страна някой трябва да я произвежда и да е готов да я продаде (Курс де Гувернаре).

Останалите опции са по-малки: повторно пускане на 330 МВт въглищна мощност в Ровинари, около 300 МВт водна енергия, ограничена от сушата, и вятър, който средно дава около 525 МВт, но може да падне до 100 МВт (Диджи24). Нито една от тези мощности не замества стабилното денонощно производство на ядрената централа.

Най-тясното място е между 19:00 и 23:00 ч. Тогава слънчевата енергия изчезва, вятърът е непредвидим, а домакинствата продължават да използват климатици и осветление. Още преди спирането на втори блок, според „Адевърул“, Румъния вече е внасяла около 2 150 МВт във вечерните пикове при общо потребление от около 8 000 МВт (Адевърул).

Енергийният анализатор Думитру Кисълица предупреди, че при тежка вечер въпросът вече не е цената, а „кой ще бъде изключен“ (Медиафакс). Официалната позиция е, че домакинствата не са застрашени от ограничения: аварийният план поставя големите индустриални потребители първи в реда за принудително намаляване на потреблението (ЕМИ България).

Цената обаче остава част от проблема. Когато евтината ядрена енергия отпадне, Румъния я замества с въглища и внос на пазарни цени. Разходът първо се вижда на едро, а по-късно стига до сметките на потребителите. „Нуклеарелектрика“ е уведомила клиентите си, че може да се позове на форсмажор — правна клауза, която освобождава компанията от задължения за доставка при извънредни обстоятелства (ЗФ).

Съседите, на които Румъния разчита

Двете ключови държави са Унгария и България.

Унгария е конкурентен купувач, не реален доставчик. „Пакш“, единствената ѝ ядрена централа, е загубила около 1 770 МВт от обичайните си 2 000 МВт заради същото ниско ниво на Дунав (МВМ Пакш, kormany.hu). Будапеща е разрешила на мрежовия оператор МАВИР да изключва индустриални потребители с мощност над 0,5 МВт, като санкциите са 200 % от спот цената (ХВГ).

България е основният буфер в региона. Износът ѝ е достигнал 2 180 МВт на 7 август, от които 1 355 МВт са били насочени към Румъния (economic.bg). Но българското производство също следва дневния профил: по обед слънчевите централи вдигат износа, докато вечерното предлагане зависи от АЕЦ „Козлодуй“ и въглищните мощности в комплекса „Марица-изток“.

Българският енергиен министър заяви, че при ниските нива на Дунав АЕЦ „Козлодуй“ има запас за работа от около седмица и половина (ДБР). Ако и този резерв се стесни, най-голямата регионална възглавница ще намалее заедно с него.

Румъния е уведомила Европейската комисия и е поискала регионална оценка на адекватността — проверка дали производството и трансграничният капацитет са достатъчни, за да покрият търсенето при стрес (Хотнюз). Комисията заяви, че електроенергийната система на Европа „остава стабилна въпреки екстремното време“ (Европейска комисия).

Това описва Европа като цяло, не румънския проблем в 21:00 ч. Рискът е концентриран във вечерния час на вноса, когато две засегнати от сушата държави се опитват да изтеглят по над 2 000 МВт от едни и същи съседи. Дали това ще доведе до ограничения за индустрията зависи от това кои български централи работят в конкретния час и колко дълго ще издържи собственият воден резерв на „Козлодуй“. Букурещ не контролира нито едното.