Дания влага €100m в украински дронове

Производствените линии вече са част от европейската политика към Украйна. Новото споразумение между Дания и Киев измества помощта от покупка на оръжие за Украйна към участие в самата украинска отбранителна индустрия. По датския модел Копенхаген ще отдели до 100 млн. евро през 2026 г. за дронове и системи за противодействие на дронове. Това дава на Киев по-бърз достъп до средства, но отваря и по-труден европейски въпрос: кой ще получи достъп до украинските бойни технологии, при какви условия и под чий контрол?

Копенхаген избира директния път. Споразумението финансира поръчки от украински отбранителни компании за нуждите на фронта, като същевременно оставя място за съвместно производство, трансфер на технологии и евентуално производство в Дания, според публикувания договор. Киев насочва пари към заводи, които вече се адаптират под руски удари. Дания получава по-близък достъп до най-бързия цикъл на учене в Европа при бойното използване на дронове.

Украйна предлага достъп, но не безконтролно. Съветът за национална сигурност и отбрана представя „дрон сделките“ като дългосрочни договорености за системи, изпитани в бой, производство в партньорски държави и специални проекти, с обявен 10-годишен хоризонт в официалния формат. Киев не отваря целия технологичен архив. Кабинетът е създал контролиран механизъм за износ, така че партньорите да могат да работят с украински фирми, без чувствителни технологии да излизат извън военновременния контрол.

Езикът на солидарността прикрива твърда сделка. Украйна вече не само иска техника от Европа. Тя продава структуриран достъп до отбранителна индустрия, изпитана срещу руска радиоелектронна борба, противовъздушна отбрана и удари по инфраструктурата.

Двустранните сделки се движат по-бързо

Европейската комисия иска съвместни проекти и общи поръчки, за да не изграждат държавите членки отделни и несъвместими системи за дронове. Последният ѝ отбранително-индустриален пакет включва дронове и способности за противодействие на дронове сред пет предложени съвместни проекта. Този път може да създаде общи правила и оперативна съвместимост. Но той не се движи толкова бързо, колкото столица, която подписва пряко с Киев.

Дания не е сама. Според германски публикации Дания, Естония и Нидерландия са преговаряли с Украйна за отделни договорености около технологии за дронове, лицензи и военно оборудване, а се планирали и още сделки, включително с Германия, пише „Цайт“. Собственото стратегическо партньорство на Берлин с Киев ангажира Германия да подкрепя украинската дрон индустрия и бързо да разгледа дългосрочна дрон сделка, според украинското президентство.

Точно този модел обяснява европейския залог. Ако всяка столица преговаря сама, Украйна може да действа по-бързо и да възнаграждава партньорите, готови да поемат риск. Но Европа рискува да изгради опашка от странични сделки, всяка с различни лицензионни условия, производствени площадки, правила за интелектуална собственост и обещания за това кой има приоритет, когато същата технология е нужна на фронта.

Проблемът с доверието

Полша показва докъде може да доведе това. Според полски публикации Варшава е обвинила Киев, че не изпълнявал договорености за технологии за дронове, свързани с евентуален трансфер на МиГ-29, пише „Банкер“. Публично достъпните данни обаче не показват обвързващо споразумение с ясни задължения за технологичен трансфер, срокове за доставка или санкции.

Тази разлика е важна, защото спорът не е бил само за украинско неизпълнение. „Онет“ съобщи, че техническото състояние на полските МиГ-29 и очакванията около модернизацията също са усложнили евентуалния трансфер. Полският случай не доказва, че датският модел е погрешен. Той показва колко бързо неясните обещания за технологии, лицензи и приоритет на доставките могат да превърнат военното сътрудничество в недоверие.

ЕС вече казва, че ангажиментите му за сигурността на Украйна трябва да допълват усилията на държавите членки, а не да ги заместват, според съвместните ангажименти, подписани с Киев. Дания сега проверява какво означава тази формула на практика. Брюксел може да превърне двустранния достъп в общ европейски капацитет, но само ако правилата са достатъчно ясни за столиците, компаниите и Киев.

Датският модел ще помогне най-бързо на Украйна, ако Европа го третира като индустриален шаблон, а не като поредица от двустранни странични сделки. Договорите трябва да уреждат кой притежава технологията, къде се произвежда, кой може да използва софтуера и хардуера и кога военновременните нужди на Украйна имат предимство. Иначе Европа ще получи достъп до уроците за дроновете, от които се нуждае, а после ще спори за тях държава по държава.