Дания очаква саботажи, рискът от инвазия е нисък

Военното разузнаване на Дания заяви на 24 септември, че очаква през следващите месеци Русия да засили атаките под прага на открит военен конфликт срещу НАТО и Запада, включително саботажи и кибератаки (FE). То оценява риска от ограничен руски военен удар по държава от НАТО като нисък, но нарастващ, а пълномащабно нахлуване продължава да смята за малко вероятно. За Европа опасността през следващите месеци идва от по-чести и трудно приписуеми атаки срещу услугите, от които зависят обществата.

Какво очаква Дания в близко бъдеще

Службата, известна с датските си инициали FE, нарича това хибридна война. Тя включва натиск чрез саботажи, кибератаки, шпионаж и наети посредници, вместо открито използване на военна сила. Според датски публикации за оценката операциите ще зачестят, включително с разрушителни кибератаки срещу жизненоважни услуги (Politiken). Това са сценарии в прогнозата на FE, а не вече извършени атаки.

Датската служба за сигурност PET вече е засякла подготовка на датска територия. На 5 септември тя съобщи, че Русия планира саботажи срещу датски отбранителни компании и срещу връзки, чрез които се оказва подкрепа на Украйна (PET).

PET заяви също, че не разполага с данни за конкретна цел или срок. Предупреждението посочва конкретни намерения, но не и какво може да последва.

Ограниченият удар носи различен риск

Ограничен удар би означавал локализирано използване на сила без опит за завземане на територия. Един от възможните сценарии, посочен в публикация за брифинга на FE, е единичен удар от далечно разстояние по инфраструктура, която подпомага Украйна (Reuters). Освен физическите щети, такъв удар би проверил дали държавите от НАТО ще реагират заедно.

Според френски публикации за оценката Москва би могла да поеме този риск, ако прецени, че НАТО няма да реагира единно. Съмненията около подкрепата на САЩ влияят върху тази сметка (Le Figaro). Това е прочитът на FE за стимулите пред Русия, а не разкрит план. Службата не дава числова вероятност за оценката „нисък, но нарастващ“, а публичното ѝ резюме не разкрива класифицираните данни, довели до промяната.

Пълномащабното нахлуване е най-крайният сценарий. FE не вижда признаци, че Русия се подготвя за такова. Според оценката подготовката би отнела поне шест месеца и трудно би останала скрита (RTÉ).

Държавите по-близо до Русия очертават същата граница между саботаж и нахлуване. През февруари 2026 г. естонската служба за външно разузнаване прецени, че Русия няма намерение да напада държава от НАТО през следващата година (EFIS). Президентът на Латвия заяви, че не вижда струпване на войски, което да сочи подготовка за нахлуване, но приема сериозно риска от саботаж и ограничено проникване на специални части (LSM).

Какво трябва да реши НАТО

Учредителният договор на НАТО предвижда два механизма. Член 4 позволява на съюзник, който се чувства застрашен, да поиска консултации. Член 5 задължава съюзниците да си оказват колективна помощ след въоръжено нападение. Самият договор не определя автоматично как да се квалифицират нееднозначните събития (Северноатлантически договор).

Прерязан кабел или удар с дрон, за който никой не е поел отговорност, попада в тази сива зона. Съюзниците първо трябва да постигнат съгласие кой стои зад него, преди да решат как да действат. Генералният секретар Марк Рюте заяви на 24 септември, че реакциите на НАТО на хибридни действия може да останат извън публичното пространство и не е нужно да повтарят формата на първоначалното действие (NATO). Затова европейците може да виждат саботажа, без да виждат отговора.

FE актуализира експертната си оценка на риска, без да разкрива план за конкретна атака. Прогнозата ѝ сочи възможна ескалация на хибридните действия през следващите месеци и не отчита признаци, че Русия подготвя нахлуване. Ако оценката се потвърди, непосредствената задача пред европейските правителства ще бъде да защитят услугите и маршрутите за доставки към Украйна, които са най-уязвими на саботаж, и при атака бързо да се споразумеят кой носи отговорност.