Датската мрежа стигна лимита си

Сив и неподвижен ден над Северно море. Няма вятър, няма слънце. Датчаните наричат това „дункелфлауте“ — период, в който производството от вятър и слънце пада едновременно в голям регион. За Дания, която вече е извадила от експлоатация значителна част от вътрешните си резервни мощности, тези безветрени часове означават едно: мрежата трябва да тегли ток по подводните кабели от Швеция, Норвегия и Германия (Политикен). През 2025 г. Дания е внесла повече електроенергия от съседите си, отколкото през която и да било предходна година (Портфолио). Тази зависимост тества залог, който все повече европейски държави правят: че трансграничните кабели могат да заместят електроцентралите, които самите те затварят.

Датската мрежа вече няма достатъчно място

Времето е само първият проблем. Датският мрежови оператор Енергинет казва, че центрове за данни, водородни заводи и батерийни проекти са подали заявки за присъединяване с общ капацитет около 60 гигавата — приблизително осем пъти над сегашното пиково потребление на страната (Енергинет). Голяма част от тези заявки са спекулативни: компаниите подават документи рано, а много проекти никога няма да бъдат построени. Но дори малка част от тях би натоварила мрежа, която вече изостава. Енергинет спря да приема нови заявки за присъединяване на ниво преносна мрежа.

Централното отопление показва натиска откъм потреблението. Около една четвърт от датските дружества за топлофикация съобщават за забавени присъединявания към електромрежата или за по-малък капацитет от поисканото. Браншовата организация Данск Фйернварме прогнозира, че делът на електроенергията в централното отопление ще скочи от около 10 % днес до 45 % през 2035 г. (Виа Рицау). Повече електрическо потребление, по-малко вътрешни мощности и същата ограничена мрежа.

Кой продава ток и кой плаща сметката

Европейският електроенергиен пазар прехвърля ток от по-евтини към по-скъпи зони през трансгранични кабели, докато капацитетът им се запълни (Европейска комисия). Това работи, когато недостигът е местен. Не работи, когато всички имат недостиг едновременно.

Франция показва какво означава да запазиш мощности, които могат да бъдат включени при нужда. През първата половина на 2026 г. страната е изнесла нетно 51 тераватчаса, донесла е на производителите около 3 млрд. евро и е генерирала приблизително 1,3 млрд. евро приходи от използване на кабелите за френския мрежови оператор РТЕ (Льо Фигаро). Франция е продавала средно по около 61,9 евро за мегаватчас. Вносителите са плащали почти двойно повече — около 111,6 евро за мегаватчас (Лез Енержи Ренувлабл). Ядрената енергетика позволява на Франция да произвежда по заявка и да печели, когато съседите ѝ са притиснати.

Това обаче не прави системата евтина за френските домакинства. От 1 август тарифите им ще се повишат с 2,5 % за около 19,37 млн. домакинства (Шаланж). Мрежите и резервните мощности струват пари независимо от борсовата цена. За същите шест месеца френските пазари на едро са отчели 407 часа с отрицателни цени — моменти, в които излишният ток няма къде да бъде продаден изгодно, но сметката за инфраструктурата продължава да расте.

Швеция показва друг вид разпределение. Нейната мрежа е разделена на ценови зони, затова южните райони, най-близо до Дания, се сблъскват с по-високи цени на едро, когато датското търсене дърпа ток през границата (Гьотеборгс-Постен). Шведските производители печелят от продажбите към напрегнатия датски пазар. Шведските домакинства в същите зони плащат повече. Датският остров Борнхолм има само 35 мегавата гарантиран внос от Швеция, далеч под техническия лимит на кабела, защото натоварването върху южношведските мрежи ограничава това, което може да бъде обещано (Борнхолм.ну).

Германия купува собствена застраховка. Бундеснецагентур, германският енергиен регулатор, държи 7 407 мегавата мрежови резерв за зимата на 2026/2027 г.: централи, извадени от нормалния пазар и включвани само при извънредни ситуации (Бундеснецагентур). През май 2026 г. Берлин прие закон за пазар на капацитет, който ще плаща на централи и батерии да съществуват и да стоят в готовност, дори когато работят рядко. Това е резервът, който Дания избра да не запази.

Финландия показва физическия риск. Когато една от двете ѝ подводни връзки с Естония беше извадена за ремонт, цените веднага скочиха, а предлагането се затегна (Гриволт). Кабелът може да бъде прекъснат, претоварен или спрян за поддръжка точно в най-неудобния момент.

ЕНТСО-Е, организацията, която координира европейските мрежови оператори, прави проверки за целия континент дали държавите ще имат достатъчно ток в периоди на напрежение, защото трансграничната помощ е условна, а не автоматична (ЕНТСО-Е, АСЕР). Дания показва скритата сделка в европейската зелена мрежа: кабелите намаляват разходите в нормални времена, но не гарантират ток, когато вятърът спре в цял регион. Държавите, които са запазили включваеми мощности, ще определят цената. Държавите, които са се доверили на кабелите, вероятно ще плащат повече в най-тежките часове.