Дания гарантира 37.6 billion kroner за вятър

През декември 2024 г. първите три датски зони за офшорни вятърни паркове не получиха нито една оферта. Разработчиците видяха условията: строеж в Северно море, продажба на електроенергия на пазарната цена и пълен риск от колебанията ѝ. И се отказаха. Осемнайсет месеца по-късно шведската държавна компания „Ватенфал“ спечели договорите за две от тези зони, с общ минимум от 1,8 гигавата и очаквано производство до края на 2032 г. (КЕФМ, „Уиндтек интернешънъл“). Дания не намери по-смели инвеститори. Тя промени въпроса кой носи ценовия риск.

Какво пое държавата

Проваленият модел изискваше разработчиците да продават тока по пазарни цени и да поемат целия риск от колебанията на борсовите цени в продължение на десетилетия. Офшорният вятър изисква милиарди предварителни инвестиции, но след това работи с ниски текущи разходи. Затова бизнес моделът зависи от две неща: на каква цена ще се продава електроенергията след 20 или 30 години и при какви лихви банките ще финансират строежа (МАЕ, ИРЕНА). Без сигурност за приходите строителният заем няма как да бъде одобрен. Проектите бяха блокирани още в началото.

Решението на Дания беше двустранен договор за разлика. Държавата определя гарантирана цена за мегаватчас електроенергия. Когато пазарната цена падне под нея, държавата плаща разликата на разработчика. Когато цената се качи над гарантираното равнище, разработчикът връща излишъка („Лоу карбън контрактс къмпани“). Така инвеститорът получава предвидим приход, срещу който банките могат да отпускат кредит. Държавата получава вятърните паркове.

„Ватенфал“ спечели „Нордсьоен Мидт“ при 504 датски крони за мегаватчас и „Хесельо“ при 542 датски крони за мегаватчас, и в двата случая с 20-годишни договори (КЕФМ, „Беърд маритайм“). Конкуренцията се върна: „Нордсьоен Мидт“ привлече две оферти, а „Хесельо“ — пет („Оушън енерджи рисорсис“, БТ).

Данъкоплатци, разработчик, банки

Общата публична подкрепа е ограничена до 37,6 млрд. крони („Политикен“, Датската енергийна агенция чрез „Рицау“). Това е таван, не автоматична сметка. Данъкоплатците плащат само когато борсовите цени на електроенергията паднат под гарантираната цена през срока на договора. Ако цените останат над нея, „Ватенфал“ връща пари на държавата. Ако цените останат ниски с години, разликата се натрупва към този таван.

Непосредствените печеливши са „Ватенфал“ и банките, които ще финансират проектите. Стабилен 20-годишен приходен под превръща спекулативния риск в предвидим паричен поток. Шведските медии представиха решението като търговски успех, а не като политически спор за риска, поет от държавата (ДН). Датските потребители ще спечелят само ако парковете бъдат свързани с мрежата и добавят достатъчно предлагане, за да понижат борсовите цени или да намалят нуждата от по-скъпи резервни мощности.

Това свързване не е сигурно. Опашката за присъединяване към датската мрежа е набъбнала до 60 гигавата спекулативни заявки, което принуди мрежовия оператор „Енерджинет“ да замрази новите споразумения за пренос (To Brief). Турбини без достъп до мрежата не произвеждат нищо.

Моделът е европейски. Петият британски търг по договори за разлика не присъди нито един офшорен вятърен проект; шестият успя, след като правителството повиши гарантираните цени (британски търг 5, търг 6). Нидерландия проведе търгове, представяни като „без субсидии“, но държавата подготви площадките, а мрежовият оператор „Тенет“ изгради офшорните платформи и кабели с публични средства („Тенет“). В Европа разработчиците подават оферти, когато държавата поеме повече ценови риск. Остава въпросът колко публични пари са нужни и какво купуват те.

Изборът на турбини, който Дания още не е направила

„Ватенфал“ още не е посочила доставчик на турбини за двата проекта („Войс ъв ринюъбълс“). Този избор носи реално напрежение. Според оценка на „Ристад“, цитирана от „Ройтерс“, китайските наземни турбини са с 20 до 40 % по-евтини на експортните пазари („Фоля“/„Ройтерс“). Правото на ЕС не забранява китайско оборудване, но Регламентът за промишленост с нулеви нетни емисии позволява на правителствата да оценяват сигурността на доставките и местния индустриален капацитет, а не само най-ниската цена (регламент).

Дания отново направи офшорния вятър финансиран, като постави държавата зад ценовия риск. Следващото решение е дали тези публични пари ще изграждат и европейски индустриален капацитет, или ще потекат към най-евтиния глобален доставчик. То няма да бъде само датско.