Дания стигна ден само на биогаз

В началото на юли Дания за първи път произведе достатъчно биогаз, за да покрие цялото си национално потребление на газ за един ден (БТ). Вече около 40 % от годишното потребление на газ в страната идва от биогаз. Рекордът стана възможен заради две паралелни движения: производството на възобновяем газ продължава да расте, а търсенето на газ спада, защото все по-малко датски домакинства и предприятия го използват за отопление. Това е реален успех, но и крехък: той стъпва върху пазар, в който потреблението на газ вече е ниско и продължава да намалява.

От тор до газопровод

Технологията не е нова. Бактерии разграждат органични отпадъци — животински тор, хранителни остатъци, утайки от пречиствателни станции — в среда без кислород и така произвеждат суров биогаз. Когато въглеродният диоксид и примесите се отстранят, остава биометан: газ с достатъчна чистота, за да бъде подаван в съществуващата газопреносна мрежа (Международна агенция по енергетика). Датският мрежов оператор Енерджинет използва сертификати, за да отчита колко възобновяем газ влиза в системата. Самият газ физически се смесва в мрежата; сертификатите водят сметката (Енерджинет).

Това има значение и извън Дания. След като Русия намали газовите доставки през 2022 г., планът на ЕС „РЕПауърЮ“ постави цел за 35 млрд. куб. метра биометан до 2030 г. (РЕПауърЮ). Логиката е проста: газ, произведен от местни отпадъци, не може да бъде спрян от външен доставчик. За разлика от електроенергията от вятър и слънце, биометанът може да се съхранява в съществуваща инфраструктура и да се използва там, където електрификацията остава бавна или скъпа — например в индустрия с високи температури или в стари сгради (Европейска комисия).

Сметката остава за потребителите на газ

Прекият ефект от тази политика отива при фермерите, които управляват инсталации за биогаз, при инвеститорите в проекти и при операторите на газови мрежи. Домакинствата печелят по-скоро косвено, чрез по-голяма енергийна устойчивост. Но могат да загубят съвсем пряко.

Производството на биометан е скъпо. Почти навсякъде то зависи от гарантирани изкупни цени, финансирани чрез газови тарифи или през публични бюджети. Когато потреблението на газ намалява, разходите за поддръжка на тръбопроводите се разпределят между по-малко потребители. Френският енергиен регулатор КРЕ повиши регулираната тарифа за газоразпределение с 5,87 % от 1 юли 2026 г. (КРЕ). „Льо Монд“ описа механизма директно: потреблението пада по-бързо, отколкото се свива мрежата, затова всеки останал потребител плаща повече за поддържането на тръбите („Льо Монд“).

Датските домакинства са подложени на същия натиск. Дори когато мрежата става по-зелена, цените продължават да следват международните пазари на едро, защото биометанът влиза в същата търговска система като изкопаемия газ. Според датски доклад домакинствата с газови котли вече плащат с 5000 крони повече годишно в сравнение с периода преди ценовия шок от 2022 г. (Рицау). Зелените молекули не означават автоматично по-ниски сметки.

Германия прави проблема още по-видим. Изследване на института „Фраунхофер“ за слънчеви енергийни системи установява, че отоплението на газ с нарастващ дял зелен газ може да струва до 49 000 евро повече за 20 години от термопомпа при типична еднофамилна къща („Енерги унд Мениджмънт“). Това не прави биометана безполезен. Но показва, че той е твърде оскъден и скъп, за да задържи милиони жилища на газово отопление. Най-голямата му стойност е там, където електрификацията още не достига: конкретни индустриални процеси, резервни доставки и сгради, които трудно могат да бъдат преустроени.

Рекорд върху благоприятна основа

Датският резултат е плод на десетилетия инвестиции във фермерски биогаз и на сравнително малък газов пазар. По-голямата част от Европа е далеч назад. Ирландия си е поставила цел за 5,7 тераватчаса биометан до 2030 г., но има само две инсталации, които подават газ в мрежата и произвеждат общо около 75 гигаватчаса годишно — под 1,5 % от целта („Уи Ар Байогаз“).

Урокът от Дания е реален, но условен. Биометанът работи, когато върви заедно с намаляващо потребление на газ и с ясна дисциплина къде да отива оскъдният зелен ресурс. Рискът е подобни рекорди да се превърнат в политически аргумент за запазване на газова инфраструктура, от която все по-малко хора ще имат нужда, докато сметката за отворените тръби остава за тези, които още са свързани към тях.