Дизелът към €3 след края на субсидиите

Американските удари по ирански цели на 9 юни, последвали свалянето на хеликоптер „Апачи“ край Ормузкия проток, отново изостриха конфликт, в който Европа няма нито военна, нито бюджетна свобода за действие. Всяко голямо правителство в ЕС вече изключи военно участие. Непосредственият риск е икономически: няколко държави едновременно се готвят да прекратят облекченията за горивата, петролът е доста над нивата отпреди кризата, а обща европейска координация за следващата стъпка няма.

Германската дългова спирачка среща петролния шок

Германската коалиция реши на 9 юни да не удължава т.нар. „Танкрабат“ — намаление на данъка върху горивата със 17 цента на литър, което изтича на 30 юни („Фокус“). Причината е „Шулденбремзе“, конституционната дългова спирачка на Германия, която ограничава колко може да заема федералното правителство всяка година. При вече нарасналия натиск от разходите за отбрана Берлин е стигнал до извода, че не може да продължи да намалява данъците върху горивата, докато цената на петрола расте. Решението съвпадна с американските удари по Иран. Германският бюджетен календар и геополитическата криза се движат по различни релси.

Анализатори предупреждават, че без субсидията дизелът може да достигне 3 евро за литър (н-тв). Германия не е сама. Испанските облекчения за горивата също изтичат на 30 юни. Италия удължи намалението на акциза до 3 юли, но го сви наполовина („Юронюз“). Така няколко правителства в ЕС изтеглят ценовата подкрепа в рамките на една и съща седмица, без общ европейски механизъм, който да омекоти сумарния удар.

Европейската комисия даде известна бюджетна гъвкавост на 3 юни, като позволи на държавите членки да харчат допълнително за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Това обаче изрично не включва субсидии за горива. Страните, които въпреки това продължат подкрепата на бензиностанциите, рискуват да нарушат европейските ограничения за дефицита и да задействат процедура при прекомерен дефицит — инструментът на Комисията срещу правителства с дефицит над 3 % от БВП. Националните лидери са изправени пред груб избор: гняв от шофьорите или фискален натиск от Брюксел.

Вероятното грешно разчитане от ЕЦБ

Очаква се Европейската централна банка утре да повиши лихвените проценти за първи път от септември 2023 г. Инфлацията в еврозоната е доста над целта на ЕЦБ от 2 %, основно заради енергийните разходи. Пролетната прогноза на Комисията вече повиши прогнозата си за инфлацията през 2026 г., за да отчете енергийния шок (Европейска комисия).

Проблемът започва след 1 юли. Когато няколко държави едновременно прекратят субсидиите за горива, отчетената инфлация ще се повиши механично. Бензинът поскъпва, индексът на потребителските цени го следва. Но този скок идва от политическо решение да се прекрати данъчно облекчение. Той не показва сам по себе си, че потребителите реално харчат повече. Ако ЕЦБ го прочете като същинска инфлация и отново повиши лихвите през септември, тя ще затяга политиката заради число, което отразява фискално решение, а не икономически натиск.

ЕЦБ не е обяснила публично как възнамерява да отдели ефекта от прекратяването на субсидиите от базовата динамика на цените в данните за август, които ще оформят решението през септември. Без ясна методология страничният ефект от изтичането на облекченията може да бъде третиран като доказателство, че инфлацията се ускорява.

Едно и също повишение на лихвите удря европейските икономики по различен начин. В Германия, където част от инфлацията е свързана с търсенето, по-високите лихви работят приблизително според замисъла. В Италия, Гърция и Испания, където ценовият натиск идва почти изцяло от вносна енергия, същото повишение оскъпява държавното финансиране точно когато тези правителства трябва да плащат за кризисни мерки.

Символичен отговор на структурен проблем

Дипломатическата позиция на ЕС отразява икономическите му ограничения. Върховният представител Кая Калас, най-висшият представител на ЕС по външната политика, каза пред министрите на отбраната в Никозия на 8 юни, че „регионът няма нужда от ескалация“, и предложи европейска помощ за ескорт на кораби, но едва след прекратяване на огъня (Европейска служба за външна дейност). По-твърда позиция би изисквала единодушие между всички 27 държави членки по правилата на общата външна политика, праг, който редовно блокира решителни действия. Санкциите, наложени същия ден, засегнаха двама души и едно подразделение на военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция — символичен ход без материален ефект върху конфликта („Брюксел таймс“).

Три отделни кризи се събират в рамките на едни и същи три седмици: напрежение на петролния пазар заради Ормуз, изтичане на горивните субсидии в Европа и централна банка, която затяга политиката върху инфлационни данни, които може да не разчита правилно. Всяка следва собствен институционален календар. Механизъм, който да ги синхронизира, няма.