Дигиталното евро срещу Виза и Мастъркард

Стратегическа зависимост е точният израз за позицията на Европа при дигиталните плащания. Около две трети от картовите трансакции в еврозоната минават през „Виза“ и „Мастъркард“ (ЕЦБ, Journal of Competition Law & Economics). Тринадесет от 21-те държави в еврозоната нямат собствена картова схема, която да работи на касовите терминали (Бундесбанк). На 23 юни икономическата комисия на Европейския парламент подкрепи придвижването на регламента за дигиталното евро към гласуване в пленарната зала (Европейски парламент).

Дигиталното евро би било електронна форма на парите в брой, емитирана от ЕЦБ, Европейската централна банка, която управлява еврото, и разпространявана чрез обикновените банки. То не е криптовалута. То е евро, винаги равно на едно евро, с гаранция от централната банка, а не от частна компания (ЕЦБ). Най-просто казано, това е портфейлът ви в дигитален вид: публични пари, които държите пряко, а не депозит в търговска банка.

Защо без резервен вариант няма контрол

„Виза“ и „Мастъркард“ обработват плащанията ефективно. Проблемът е, че когато почти целият трафик минава през чужди мрежи, Европа не контролира напълно цената, техническите стандарти и устойчивостта на собствените си дигитални плащания. Ако тези мрежи повишат таксите, променят условията или претърпят срив, европейските търговци и потребители практически нямат алтернатива.

Германската „жирокард“ показва къде е слабостта. Тя работи в Германия, но достига чужди терминали само като използва инфраструктурата на „Виза“ или „Мастъркард“ (Бундесбанк). При трансграничните картови плащания в еврозоната делът на неевропейските мрежи се доближава до 100 %, според представители на ЕЦБ (Льо Монд). Франция има „Карт Банкер“, Италия има „Банкомат“, Нидерландия има „айДИЙЛ“. Нито една от тези системи не работи безпроблемно през граници, а общият им дял намалява: международните картови схеми са нараснали от около 56 % от картовите плащания в еврозоната през 2017 г. до около 61 % през 2022 г. (Journal of Competition Law & Economics).

Дигиталното евро би въвело единен технически стандарт, така че всеки телефон, карта или терминал в еврозоната да може да обработва плащания директно. Това премахва нуждата трансакциите да се насочват през американски мрежи. Проектът на Парламента предвижда повечето бизнеси, които вече приемат дигитални плащания, да приемат и дигиталното евро; да се въведе таван на търговските такси, които магазините плащат при всяко картово плащане; и основните сметки за потребителите да бъдат безплатни (Европейски парламент, EU Perspectives).

Банките могат да изгубят евтин ресурс

Потребителите биха получили безплатен публичен начин за плащане, който работи онлайн и офлайн. За офлайн трансакциите текстът на Парламента уточнява, че данните за плащането остават на устройството, вместо да минават през банки или платежни оператори (Европейски парламент). Търговците могат да спечелят, ако конкуренцията свали разходите: според „Льо Монд“ „Виза“ и „Мастъркард“ в момента събират от европейските търговци около 2 млрд. евро годишно под формата на обменни и схемни такси (Льо Монд).

Банките са в най-двойствена позиция. Те биха разпространявали дигиталното евро и биха запазили връзката с клиента, но рискуват да загубят депозити. Ако хората прехвърлят пари от обикновените си банкови сметки към портфейли в дигитално евро, банките губят евтин източник на финансиране, който сега използват за отпускане на кредити. Това може да повиши цената на заемите в икономиката.

Колко голям е рискът? Според информация на „Ройтерс“ симулациите на ЕЦБ показват, че при таван от 3 000 евро на човек до 699 млрд. евро, или 8,2 % от депозитите на домакинствата и бизнеса в еврозоната, могат да излязат от банкови сметки (Маркетскрийнър/Ройтерс). Това е сценарий, не прогноза. Но обяснява защо германските банки наричат проекта „държавна паралелна оферта“ без ясна добавена стойност (Ханделсблат). Спорен е и самият разход за изграждането на системата: ЕЦБ го оценява на 4 млрд. до 5,8 млрд. евро за четири години, докато оценки от банковия сектор стигат до 18 млрд. до 30 млрд. евро (Маркетскрийнър/Ройтерс).

Истинският тест е използването

Гласуването в комисията на Парламента е само една стъпка. Остават одобрение в пленарната зала, преговори между Парламента и държавите членки и окончателно решение на Съвета. ЕЦБ посочва пилотни трансакции от средата на 2027 г. и евентуално първо емитиране през 2029 г. (ЕЦБ, EUNews).

По-трудният въпрос е дали някой ще го използва. Платежна мрежа, през която никой не насочва пари, е суверенитет само на хартия. Делът на използване по държави, реалните разходи за търговците след интеграцията, поведението на банките, които могат активно да промотират продукта или тихо да го оставят встрани, ще имат по-голямо значение от всеки регулаторен текст. Европа е диагностицирала точно зависимостта си. Дали може да промени навика, остава откритият въпрос.