Удар с дронове потопи кораб край България

Рано на 6 октомври дронове удариха два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България. Единият потъна (Bulgarian government). До вечерта съдбата на екипажа му оставаше неизвестна (BTA). Киев обвинява Русия, а София казва, че засега не може да установи кой стои зад атаката. Нито едно правителство не е представило публични доказателства. България може да поиска официални консултации със съюзниците си в NATO, но още не го е направила.

Спасителите стигнаха до мястото, където потъналият под флага на Того Alfa Watan е изчезнал под водата — на около 70 морски мили източно от град Бяла (Bulgarian government). Намерили преобърната лодка, три обърнати спасителни сала и спасителни жилетки, но не и хора. Екипажът на преминаващ наблизо ферибот съобщил, че видял въздушни дронове да поразяват кораба.

Вторият кораб, Able, плаващ под флага на Палау, се запалил. Българският ферибот Dioscuria, който минавал наблизо, помогнал всичките 18 души на борда да бъдат откарани във Варна: 11 турски и седем индийски граждани (BTA). Един механик, с изгаряния по около 45 % от тялото, останал в критично състояние (Radio Varna).

Спасен моряк разказал, че ударът дошъл изпод корпуса (Maritime.bg). Това е една от причините властите да допускат, че освен въздушен е използван и морски дрон.

Обвинения без публични доказателства

Киев зае най-категоричната позиция. Володимир Зеленски заяви, че украинските сили не са провеждали операция в района, и определи удара като комбинирана руска атака с въздушни и морски дронове (Ukrainian presidency). По думите му контактите между военноморските сили са установили това. Украйна не е уточнила какво са показали контактите и не е публикувала отломки или данни за траекториите на дроновете.

София посочи възможни извършители, без да назове виновник. Премиерът Румен Радев каза, че дроновете може да са руски или украински. Министърът на отбраната Димитър Стоянов нарече случилото се умишлено нападение срещу търговски кораби, но заяви, че не може да потвърди нито една от двете версии: не са открити отломки от дрон и никой не е поел отговорност (Dir.bg).

Трети кораб усложнява картината. На 5 октомври Royad Mammadov се запалил и потънал в икономическата зона на Румъния, след като напуснал украинското речно пристанище Измаил. Двама души от екипажа загинали, а 11 били спасени (Reuters). Румънските власти не са посочили причината за пожара.

Морската компания за сигурност Ambrey оценява като „много вероятно“ Русия да е ударила и трите кораба заради връзката им с износа на украинско зърно (Ambrey). В публичната си актуализация компанията не посочва товарителници или отломки в подкрепа на тази оценка. Москва съобщила, че през същата седмица е нанесла удари по други товарни кораби, пътуващи към Одеса, но не назовала нито един от тези три (Interfax).

Движението на корабите само по себе си не доказва версията за общ товар или мотив. Able отплавал от румънския Галац, Alfa Watan се насочвал към румънската Сулина, а Royad Mammadov бил напуснал Измаил. И трите пристанища са в делтата на Дунав и обслужват украинската търговия. Това свързва корабите с пристанищата, но не доказва, че са превозвали един и същ товар или че са били атакувани по една и съща причина. По предварителни данни Able превозвал пшеница, каза Радев (BNR). По-късно Стоянов заяви, че няма окончателна информация за товара на нито един от двата кораба.

Маршрутът е важен и за Европа. Според августовски доклад на European Commission около 40 % от износа на украинско зърно и маслодайни култури от май 2022 г. насам е преминал по наречените „Solidarity Lanes“ на EU — сухопътните и речните маршрути, които допълват украинските морски пристанища (European Commission). Данните са отпреди атаките и засега не показват как те са се отразили на трафика.

София може да поиска консултации със съюзниците

Мястото на атаката определя как може да реагира България. Изключителната икономическа зона дава на държавата права върху ресурси като риба и газ, но не е нейна територия и чуждите кораби могат свободно да преминават през нея. Радев заяви, че атаката в морето изключва прилагането на член 4 от договора на NATO — разпоредбата, по която всяка държава съюзник може да поиска консултации с останалите (BNT).

Текстът на договора предвижда друго. Член 4 се прилага, когато държава съюзник смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени. В него няма условие атаката да е извършена на национална територия (NATO). България казва, че е повдигнала въпроса пред съюзниците си, но не е съобщавала за официално искане за консултации.

Пред разследващите остава задачата да установят кой е извършил атаката; отломките от дронове са само един от възможните източници на данни. София може да поиска разговори със съюзниците, когато реши. Нито Киев, нито София са представили публични доказателства кой е изпратил дроновете, а България още не е поискала такива консултации.