Сушата обхвана половин Европа

При Кремона река По тече с 193 куб. м/сек, около една трета от историческата си средна стойност (Il Giorno). Това не е само хидрологична статистика. По напоява най-богатите земеделски райони на Италия, захранва водноелектрически мощности и задържа солената морска вода да не навлезе нагоре по делтата.

В същото време Дунав е паднал под дълбочината, необходима за охлаждане на единствената румънска атомна централа. Рейн при Кауб, тесният участък, който на практика определя товарния капацитет за Западна Германия, е под исторически ниски нива. Една и съща суша удря трите системи едновременно, а Съвместният изследователски център на ЕС съобщи на 12 август, че тя вече обхваща 50 % от територията на ЕС и Великобритания (СИЦ).

Реките вършат голяма част от невидимата индустриална работа на Европа: охлаждат електроцентрали, пренасят товари, напояват земеделски земи и произвеждат водна енергия. При суша тези функции започват да отказват едновременно.

Електроцентрали без достатъчно река

Най-видимият удар е в електроенергетиката. Румънската централа „Черна вода“, която обичайно осигурява около една пета от електроенергията в страната, спря напълно на 13 август, след като и двата реактора останаха без достатъчно вода от Дунав за охлаждане (Le Monde, Al Jazeera). Ядрените реактори произвеждат огромно количество топлина. Само част от нея става електричество, а останалото трябва да бъде отведено чрез речна вода, която минава през кондензаторите. Когато реката стане твърде плитка за водовземните помпи, централата трябва да спре.

Унгарската АЕЦ „Пакш“, която произвежда почти половината електроенергия на страната, показва същия проблем от друг ъгъл. В началото на август мощността ѝ падна от около 965 мегавата до 240 мегавата, след като Дунав достигна исторически ниски нива. Правителството реагира, като потопи баржи, натоварени с камъни, и изгради временен праг по речното дъно, за да вдигне нивото с няколко сантиметра край входа за охлаждаща вода (ABC News, Telex).

Във Франция реките все още са достатъчно дълбоки, но връщането на загрята охлаждаща вода би нарушило температурните ограничения, които защитават водните екосистеми. До 12 август бяха засегнати 13 от 57 френски реактора, а екологичните ограничения, в комбинация с медузи, запушили входовете за охлаждане в Гравлин, бяха извадили от работа рекордните 20,4 % от френския ядрен капацитет (Boursorama/AFP, Euronews).

Когато една държава загуби евтина ядрена генерация, тя купува ток от съседите си през свързания европейски електроенергиен пазар. Там електричеството се насочва през границите към най-високите приети оферти, а цените се покачват там, където търговците трябва да включат по-скъпи централи или внос. Френската цена „ден напред“ скочи с 34 % за един ден и достигна 126 евро/мегаватчас на 10 август според France Épargne.

Българската АЕЦ „Козлодуй“, която продължава да работи на българския участък на Дунав, се сблъска с безпрецедентно търсене за износ от 3500–4000 мегавата от румънски и унгарски търговци (Mediapool). Това превръща България в регионален буфер, но крехък: ако „Козлодуй“ също бъде ограничена, този износ ще изчезне.

Полупразни баржи, осолени ниви

На Рейн германският Федерален институт по хидрология потвърди, че реката е достигнала или паднала под най-ниските известни водни нива по дълги участъци (BfG). Плавателен съд, проектиран за 1200 тона, премина през Кауб само със 180 тона товар (Argus Media). Химическият производител „Ковестро“ съобщи, че превозът на суровини вече ограничава производството (Tagesschau).

Пътният и железопътният транспорт могат да поемат част от товарите, но сметката е неблагоприятна. Спад от 25 % в превозите по Рейн означава около 3 млн. тона месечно, или приблизително 120 000 допълнителни курса с камиони, които пътната мрежа трудно може да поеме (WDR). Германското правителство вече третира ниските води като повтарящ се икономически риск (Handelsblatt).

В басейна на По предпланинските езера, които поддържат лятното напояване, са почти изчерпани: Маджоре е на 5,3 %, Комо на 5,9 %, Изео на 5 % (Il Sole 24 Ore). Морската вода е навлязла 20–25 км навътре по делтата на По и прави водата неизползваема за оризопроизводителите, които вече работят с ограничени доставки (Pianura Reno). Италианското водноелектрическо производство е спаднало с 14,9 % на годишна база през юли (Affaritaliani), което допълнително стяга енергийното предлагане, вече притиснато от сушата в цяла Европа.

Справянето с кризата не е адаптация

Всяка държава намери временно решение. Унгария изгради праг в реката. Франция остана нетен износител на електроенергия. Румъния покри недостига с внос. Но всяко от тези решения зависи от това някъде другаде да има резерв.

Спешното инженерство по реките може да вдигне нивото при един водовземен вход, но не създава нов отток. Изключенията от температурните ограничения позволяват на централите да работят при по-топла вода, но прехвърлят натиска върху екосистемите. Вносът работи само докато съседът има свободен капацитет.

Европа се научи да заема този резерв по време на суша. Данните от това лято показват къде е границата: адаптацията трябва да се случи преди всички съседи да имат нужда от един и същ резерв в един и същ момент.